— Много добре стана, Пища, повярвай ми. Много добре. Ще отведем Елечка в Калифорния и ще й намерим прекрасен съпруг. Тя е способно и красиво момиче, там ще направи кариера. За какво й е този философ? Каква полза ще имаме от него? Че и с неговата престаряла майка…
— Тамила, жестока си. Еля го обича. Разбира се, за всичко си права, но…
— Ах, Пища, престани, за бога! — Тамила занесе в умивалника купчинката мръсни чинии, приближи се до мъжа си и силно се притисна до него, прегърна го през врата. — Какво може да разбира от любов нашето глупаче? Той е самец, висококачествен самец — това не може да се отрече, но Еля не го разбира. У нея говори кръвта, иска й се да легне с него и да не стане от леглото поне един месец. Ами после, след като се пресити от секс? Сега, когато успяват да се видят сами в празния апартамент само по веднъж — два пъти в седмицата, на нея й се струва, че на света няма по-сладко нещо от това. Но ние с теб знаем, че не е така. Нали, мили? Нали и ние сме го изпитали? Помисли си какви неприятности ни очакват, ако не успеем да започнем производството до 1 януари. Акциите вече се продават и ако всичко се провали…
— Да, да, разбира се — съгласи се Бартош. — Не можем да рискуваме, залогът е прекалено висок. Но, Тами, скъпа, нещо ме тревожи.
— Какво, какво те тревожи?
— Имам неприятното чувство, че това писмо дойде прекалено навреме. И нещастието в ритуалната зала — също.
Тамила се отдръпна и напрегнато погледна мъжа си.
— Какво искаш да кажеш? Подозираш ли ме в нещо? Да не смяташ, че аз съм написала писмото?
— Тами…
— Негодник! Как можа да го изречеш! Защо не добавиш и че аз съм застреляла онова клето момиче! Ти си чудовище, Ищван Бартош!
Тя замахна, за да удари плесница на мъжа си, но той ловко отскочи, улови ръката й и с умело движение я изви зад гърба й. Тамила прехапа устна от болка, злобно впила поглед в сивите очи на Ищван, но само след няколко мига лицето й се смекчи. Да, Тамила Бартош беше властна и жестока дама, но мъжът й бе истински мъжага. Мекотата и интелигентността на полученото в семейството западноевропейско възпитание бяха само примамлива обвивка на човек, преминал солидна школовка сред руските престъпни среди. Навремето именно това грабна Тамила, която просто си бе изгубила ума по сдържания, рафиниран красавец, който се държеше в леглото грубо и разюздано и й говореше за чувствата си и за сексуалните си усещания изключително с помощта на нецензурни руски думи, произнасяни с очарователен унгарски акцент. И сега, застанала с извита зад гърба ръка и загледана в студените очи на Ищван, тя разбра, че мъжът й не само я подозира, но и одобрява това, в което я подозира.
Внезапно нещо особено се мерна в очите му, ръката, която току-що с желязна хватка стискаше китката й, мигновено се премести към бедрото. Ищван рязко притегна жена си, доближи устни до ухото й и прошепна:
— Прегърни ме. Еля ни гледа.
Тамила се извърна. На прага, с подпухнало от плач лице и смаяни очи, стоеше дъщеря й.
— Какво става с вас? Ти така крещеше, мамо…
— Говорех по телефона с баба ти Юдит — веднага съобрази какво да каже Тамила, като се сети, че дъщеря й е чула разговора на унгарски, макар и без да разбере нито дума. — Обади се от Будапеща, връзката беше лоша. Баба ти искаше да ти честити, но се наложи да й обясня, че годеникът ти е претърпял катастрофа и си е счупил крака, така че сватбата се отлага.
По страните на момичето отново рукнаха сълзи. То рязко се извърна и избяга в стаята си.
Глава 4.
Снощната препирня бе оставила болезнена следа и сутринта в неделя Настя за пръв път почувства неприятен хладец в отношенията между нея и Чистяков. Те рядко се караха, през всичките двайсет години, откак се познаваха, беше им се случвало най-много пет пъти и единият от тях съвпадна с деня на сватбата им. Чудесно начало на семейния живот!
Сега беше важно на всяка цена да оправи нещата, преди да е дошъл Юра Коротков. Настя избра най-простия начин.
— Льошик — подзе тя, допивайки втората чаша сутрешно кафе и палейки третата цигара, — прости ми, моля те. Снощи се държах зле. Не бях права. Прощаваш ли ми?
— Че къде ще вървя! — въздъхна Чистяков с видимо облекчение. И той като Настя не обичаше конфликтите, особено безпричинните. — Но ти все пак не забравяй, моля те: аз постоянно мисля за мястото, където работиш, и постоянно се тревожа. Нали няма да го забравиш?