— Че къде ще вървя! — имитира тя мъжа си и му се изплези. Конфликтът беше изчерпан.
Юра Коротков донесе дебел плик със снимки. Антон Шевцов наистина се бе постарал: на снимките се виждаха абсолютно всички хора, присъствали в онзи момент в помещението на гражданското. Настя подреди снимките на пода и взе в ръце съставения от Коротков списък с имената на хората. Младоженците и булките изглеждаха все еднакви и трябваше да положи доста усилия, докато изпише на обратната страна на всяка снимка имената на хората, които бяха хванати в кадър. Играха си с това цели три часа, докато накрая се оказа, че в списъка има точно толкова имена, колкото бяха хората на снимките.
— Не излизат — тревожно каза Настя. — Имената трябва да бъдат с едно повече.
— Защо?
— Фотографът. Него не може да го има на снимките, а в списъка фигурира. Значи докато в списъка има петдесет и четири имена, на снимките трябва да имаме петдесет и трима души. Обаче и те са петдесет и четирима. Давай да търсим кой е в повече!
Те отново внимателно прегледаха всички снимки и намериха снимката без име на обратната страна. На нея се виждаше жена на около петдесет години, с изпито лице и странно напрегнати очи. Настя бе сигурна, че не я е виждала в гражданското.
— Коя е тази жена? — попита тя, като подаде снимката на Коротков.
— За пръв път я виждам — отговори той, като се вгледа в лицето на жената. — Нямаше я там. Сигурен съм.
— Била е — поправи го Настя, — но е изчезнала. Била е там в момента, когато открихме трупа — защото Шевцов е започнал да снима веднага щом се чуха писъците и се вдигна суматоха, — и е изчезнала, преди да затворим изходите. Трябва незабавно да установим коя е. Ще показваме снимката на всички, които бяха в гражданското, може да е дошла с някоя новобрачна двойка. Или пък е служителка от сградата.
— Не — поклати глава Коротков, — служителите си бяха по местата, аз проверих. Най-вероятно е била с някоя от двойките. Само че защо си е тръгнала?
— Причините може да са всякакви: излязла е на чист въздух… да купи цветя… да се обади по телефона. Или се е наложило да вземе нещо от колата. Излязла е, а после не е имала възможност да влезе — нали входовете бяха затворени.
— Но е можела да обясни, щяха да я пуснат.
— А ако се е уплашила? Или… например се е скарала с хората, с които е дошла, и демонстративно е напуснала? При всяко положение трябва да я намерим, Юра. Може да е видяла или чула нещо.
— Ще я намерим, няма къде да иде. Хайде да попитаме и Льоша, може той да я е срещнал.
Но Чистяков не си спомняше да е виждал жената.
Решиха да започнат от семейства Бартош и Турбини, защото прецениха: в гражданското е можело да бъде застреляна всяка младоженка, но далеч не на всяка е можело да бъде изпратено писмо точно преди сватбата. Трябвало е да знаят, че тя се омъжва на другия ден, и адреса й. В своето обкръжение Настя не намери никого, който би поискал да разстрои сватбата й. Значи трябваше да търси сред познатите на Елена Бартош и Валерий Турбин.
Тамила Бартош посрещна Коротков в строг делови костюм и целият й вид говореше, че всъщност е страшно заета и трябва да излиза, но заради този случай ще отложи ангажиментите си — от нея да мине.
— Не мисля, че трябва да отделяте толкова много внимание на това глупаво писмо — високомерно каза тя, като разбъркваше с лъжичка вдигащия пара току-що сварен английски чай в чаша от скъп порцелан. — Предполагам, че заплахата е била адресирана по-скоро до мъжа ми, а не до дъщеря ми.
— Значи сте сигурна, че омъжването на Елена не може да е предизвикало у никого… ами да речем… отрицателни емоции?
— Какво говорите! — разсмя се Тамила. — Кого може да интересува омъжването на Еля?
— Ами ревност? Може някой да е ревнувал?
— Уверявам ви, откак Елечка се запозна с Валерий, никой друг не я е ухажвал.
— А преди това?
— Преди това имаше някакви детски увлечения, последното от които приключи благополучно няколко месеца преди тя да се запознае с Турбин. Не, не, за никаква ревност не може да става дума.
— Кажете, Тамила Шалвовна, защо свидетелка от страна на дъщеря ви трябваше да бъде вашата племенница?
— А защо не? Какво лошо има?
— Няма нищо лошо, но нали знаете — не е съвсем обичайно. Обикновено младоженките канят за тази роля най-близката си приятелка. Неслучайно съществува понятието приятелка на булката. Нима вашата дъщеря няма такава приятелка?