— Чакам — напомни й той. — Къде бяхте в събота, Катя?
— Вкъщи. Защо?
— И какво правихте?
— Слушайте, Юрий Викторович, вие казахте, че искате да поговорим за Еля. А вместо това се интересувате какво съм правила в събота вкъщи. Какво отношение има това към Еля?
— Най-пряко. Искам да разбера защо не сте присъствали на нейната сватба. Затова ви питам какви толкова неотложни ангажименти са ви накарали да си останете у дома. Нали Елена ви е близка приятелка? Тя покани ли ви?
Катя мълчаливо кимна, като упорито продължаваше да подритва напред картонената кутия.
— А защо не отидохте?
— Не ми се ходеше.
— Защо, Катя? Моля ви, не ме карайте да вадя думите с ченгел от устата ви. Извършено е престъпление, аз събирам необходимата за разкриването му информация, а вие се държите като дете. Не може така. Вие сте умен човек, не сте дете, можете да ми помогнете, тъй че — помогнете ми!
— Сигурно искахте да ми направите комплимент — кисело се усмихна тя. — Но знаете ли, понякога е по-добре да бъдеш малка глупачка, отколкото голяма умница.
— Какво значи по-добре? За какво е по-добре?
— По-изгодно е.
— Тоест?
Катя отново замълча. Този път паузата се проточи още повече. Най-сетне каза:
— В събота си останах вкъщи, защото не исках да отида на сватбата на Еля. Това достатъчно ли ви е?
— Не, Катя. Не ми е достатъчно. Моля ви да ми обясните — защо?
— Защото не ми харесва семейството й. Те са много високомерни и самодоволни. Чувствам се зле в тяхно присъствие. Сега достатъчно ли е?
— Кажете ми: а годеникът на Елена харесва ли ви?
— Годеник като годеник. — Тя сви рамене. — Защо трябва да харесва на мен? По-добре да харесва на Елка.
— А в негово присъствие добре ли се чувствате или и той е като родителите й?
— В негово присъствие не се чувствам никак.
— Защо?
— Защото не общувам с него.
— Какво искате да кажете — че дори не се познавате с него ли?
— Напротив, познаваме се.
— Как мислите, какъв човек е той?
Отново неопределено свиване на раменете:
— Защо ме питате за това? Попитайте Еля, тя го познава по-добре.
— Ще я попитам — обеща Коротков. — Но искам да чуя вашето мнение.
— Аз нямам мнение. Ако обичате, Юрий Викторович, нека говорим за Еля, а не за нейния годеник.
— Неприятна ли ви е тази тема?
— Не, просто за Еля знам всичко, а за него нищо не мога да кажа.
— Катя, знаете ли защо не се е състояла сватбата?
— Еля каза, че в гражданското убили някакво момиче…
— А каза ли ви за писмото?
— Каза ми.
— Как ви се стори — много ли беше уплашена от това писмо?
— Много.
— След това писмо не се ли е замислила да се откаже от сключването на брака с Турбин?
— Но нали тя отиде в гражданското на следващия ден…
— Да, но на следващия ден. А в петък, веднага след като е получила писмото?
— Не знам. Не ми се е обаждала в петък след получаването на писмото. Аз научих за него едва вчера, в неделя. Но мисля, че майка й се е възползвала от това писмо и е провела с Елка възпитателна работа. Тамила Шалвовна не харесва Турбин. Сигурно е щастлива, че не са се оженили.
— А какви са възраженията на Тамила Шалвовна срещу него?
— Не знам, попитайте нея. Просто Елка много се тормозеше, задето майка й не го одобрява.
— Тормозела се е, но все пак се е решила да се омъжи за него — каза Коротков.
— Много е влюбена. В такива случаи човек не се интересува от майчината благословия.
— Катя, как мислите, кой може да е написал на Елена писмото със заканите?
— Не знам.
— И нямате никакви предположения?
— Ами… самата Тамила би могла да го стори — като нищо.
— Така ли? Любопитно. Вашето предположение чисто интуитивно ли е или почива на някакви факти?
— Нямам никакви факти. Просто знам: Тамила ще мине през трупове, ако има нужда от това.
— А тя има ли нужда?
— Не знам. Може да не иска Валера да влезе в тяхното семейство. Нали знаете — богаташите винаги пазят клана си от външни хора, особено от бедни външни хора. А Тамила и Ищван са невъобразими сноби.
Валера… бедни… любопитно! Особено когато става дума за човек, с когото тя почти не се познава. Нещо твърде често повтаря не знам, макар че би трябвало да знае.