Настя още веднъж прочете копията от протоколите за огледа на местопроизшествията. Разсъжденията й май не бяха съвсем точни. Положението на трупа сочи, че изстрелът може да е произведен от вратата, от прага. Зданията на двете граждански отделения бяха типови и тоалетните за посетители бяха планирани абсолютно еднакво. Имаха общ вход, който водеше към доста просторно помещение, служещо за пушалня. А вече от пушалнята две врати водеха към мъжката и дамската тоалетна. Младата жена излиза от тоалетната в общото помещение и вижда човек, който идва към нея. Изплашва се и отстъпва назад… крачка… още една… Жената отстъпва към дамската тоалетна, човекът настъпва и когато стига до прага, стреля. Може ли да е станало така? Напълно е възможно. Трябвало е само пушалнята да е празна. Но в такъв случай изобщо не е задължително убиецът да е бил жена. Спокойно може да е бил и мъж.
Ще се уплаши ли една млада жена, ако види, че към дамската тоалетна е тръгнал мъж? Може и да не се уплаши, но определено ще се смути. А ако нататък е тръгнала жена? Нормално. Защо трябва да отстъпва назад? Една излиза, друга влиза — това е естествено. А ако това е жена, която изобщо не би трябвало да е тук? Която младата жена не е очаквала да види? Ако лицето й е разкривено от ярост и очите й са безумни? Тогава младоженката може и да побегне. Особено ако онази жена държи пистолет в ръцете си. Впрочем пистолет в ръцете на мъж също не обещава нищо приятно. Значи всичко отначало: или жена, или мъж.
А имаме и писма. Ако предположим, че целта на престъпника е била на всяка цена да провали бракосъчетанието на Елена Бартош и Валерий Турбин например, логиката може да бъде приблизително следната: младоженката получава в навечерието на сватбата си заплашително писмо, а ако то не й повлияе, в гражданското се извършва убийство, което определено ще провали нормалния ход на регистрирането на браковете. Наистина, за да се вземат такива чудовищни мерки, вероятно залогът е твърде висок. И няма никакво значение коя жена ще бъде убита. Онази, която се намира в тоалетната в подходящия момент. Важно е да се разстрои регистрирането на браковете. Но защо? За какво? Кому е нужно това?
И защо са изпратили същото писмо и на нея, на Настя? Тъкмо нейната сватба никой не е искал да проваля. Или поне тя не знае нищо такова. Няма нито ревниви ухажори, нито изоставени от Чистяков жени, нито имуществени спорове — нищо. Излиза, че това е била предварително замислена маскировка. Ако сватбата на Бартош и Турбин не се състои заради писмото, полученото от Настя писмо ще бъде приписано на нечия злостна шега и не след дълго — благополучно забравено. Ако пък се наложат крайни мерки, за да не бъдат допуснати до регистрация Елена и Валерий, тогава второто писмо и второто убийство окончателно ще объркат следствието. Но трябва наистина да бъдеш чудовище, за да замислиш и направиш всичко това. Да убиеш две млади жени в сватбения им ден с единствената цел — да не допуснеш бракосъчетанието на трета? Просто умът й не го побира…
Вече се канеше да си тръгне за вкъщи, когато се обади Коротков.
— Ще останеш ли още малко в службата? — попита я той.
— Смятам да си тръгвам. Вече наближава девет.
— Тогава ще те пресрещна някъде по пътя. Трябва да поговорим.
Срещнаха се в метрото по средата на пътя към дома на Настя.
— Ще те изпратя — каза Коротков. — Искам да споделя с теб впечатленията си.
— От кого?
— От най-близката и единствена приятелка на Елена Бартош — някоя си Екатерина Голованова. Заинтересувах се защо не е отишла в гражданското и защо не са я поканили за свидетелка на сватбата на Елена. Все пак е единствената й приятелка.
— И какво се оказа?
— Лъжа, добре забъркана с откровена измама.
— Гърмяща смес — усмихна се Настя. — Разказвай!
— Та така: девойката Катя се преструва, че почти не познава Турбин, макар да учи в същия институт, където Турбин в момента подготвя дисертация в качеството си на аспирант. Съвсем ясно е, че Елена се е запознала с него не в трамвая или на опашка за театрални билети, а с непосредственото участие на Екатерина. При това в един момент по време на разговора тя се поразсея и нарече Турбин Валера, макар че дотогава и двамата го наричахме просто младоженецът.
— А какво казва Катя по този въпрос?
— Ами нищо. Аз не споделих с нея съображенията си. Засега нека си лъже, не е дошъл моментът да я стисна за гърлото. По-нататък. По време на разговора тя ми заяви, че понякога е по-изгодно да бъдеш малка и глупава, отколкото голяма и умна. Как ти се вижда това изказване?