— Едва ли — поклати глава Коротков. — Пък и аз сигурно няма да мога да избера. От всичко, което изреди, съм опитвал само кисело мляко.
— Ето виждаш ли! Та и Льошка така. Той никога не бе обсъждал с мен въпроса как бих искала да похарча три хиляди долара. Откак се помня, не съм притежавала толкова пари, той — също, тъй че не е имало какво да обсъждаме. А когато те се появиха, той съвсем безпогрешно определи какво бих направила с тях. За да го стори, трябвало е не само да ме познава, но и да ме усеща като самия себе си. Именно тогава разбрах, че никога в живота си няма да имам друг такъв Льошка.
— Има си хас! — скептично се усмихна Коротков. — Никой нормален мъж не би търпял безкрайната ти работа и невероятния ти мързел. Признай си: просто ти се е приискал семеен уют, но създаден с чужди ръце, така че не ми изнасяй лекции за възвишени чувства. Сякаш не те познавам!
— Ама и ти си един, Юрка! — въздъхна Настя. — Вечно опошляваш всичко.
Историята с компютъра не убеди никого, но истината си беше точно такава. И днес, в петък, към девет часа вечерта, докато заключваше вратата на кабинета си и мислено се сбогуваше с него за почти месец и половина, Анастасия Каменская си помисли, че всъщност не прави грешка, като се омъжва.
По пътя към метрото си спомни, че беше намислила да купи подарък за брат си. Александър Каменски, синът на Настиния баща от втория му брак, също щеше да се жени, и също утре. Беше по-млад от нея със седем години и бе прекарал живота си в напрегнати бизнес дела, сред скучни и сухи сметки и купчини долари. Беше се женил веднъж — сполучливо, но скучно и не си бе представял живота като празник, докато не срещна едно невероятно момиче, което го обичаше пламенно, искрено и абсолютно безкористно. Доста време и усилия бяха необходими на Саша, за да повярва в това, но пък после в миг се превърна във вълшебник, за когото най-висша наслада беше да прави подаръци и да върши чудеса. Когато научи, че сестра му, която бе изиграла голяма роля в отношенията му с Даша, се омъжва на 13 май, той задейства всичките си способности и пари, за да успее да се разведе и да уреди бракосъчетанието си с новата съпруга за същия ден. Естествено искаше двете сватби да се състоят в една и съща ритуална зала, но тук не помогнаха никакви връзки: браковете се регистрираха по местожителството на единия от младите съпрузи. Изключение беше единствено Дворецът на бракосъчетанията, където регистрираха всички, но Настя не даваше и да се издума за това: никакви дворци, никаква помпозност, всичко трябва да стане бързо, тихо и скромно.
Неговият грандиозен замисъл беше първо Настя с Алексей и той с Даша да отидат в десет сутринта в едната ритуална зала, където да се бракосъчетаят те, а сестра му и нейният годеник да им бъдат свидетели, после да се качат в колата и да отидат в другата, където Настя и Льоша да регистрират брака си, а те с Даша да им бъдат свидетели. След това всички заедно да поемат към ресторанта, където за скромния обяд ще ги чакат четирите родителски двойки.
— Дали ще е добре? — съмняваше се Настя, която изобщо не възнамеряваше да превръща встъпването си в брак във вселенски празник. — Не мисля, че нашият общ баща ще се чувства добре в присъствието на двете си съпруги — предишната и настоящата.
— Ох, Ася, не си измисляй! Колко години са минали — това вече не може да развълнува никого. Напротив, сигурен съм, че е правилен ход. Ти направи толкова много за нас с Даша, че не мога да не присъствам на твоята сватба и не искам да празнувам моята без теб.
— Ами тогава не биваше да ги уреждаш в един и същи ден — ядоса се Настя. — Ти сам създаваш затруднения, а после всички с героични напъни трябва да ги преодоляваме. Можехме да се оженим в две поредни седмици, какво лошо има?