— Смяташ, че е имала предвид Елена?
— Сигурен съм. Между другото тя обясни отсъствието си от сватбата с обстоятелството, че не й харесвало семейството на Елена. И се изказа много злобно за майката на своята приятелка — Тамила Шалвовна. Каза, че тази жена можела да мине през трупове, ако й е нужно. И че било напълно възможно тя да е написала писмото до дъщеря си.
— Кой? Майката?
— Ами да. Така смята Катя. Защото Тамила никак не харесвала младоженеца.
— Но щом той толкова не й харесва, защо е позволила на дъщеря си да подаде заявление за женитба?
— Оказа се, че дъщеря й не я е питала. Толкова е искала да стане съпруга на Турбин, че са подали заявлението тайно от родителите си и са им признали стореното едва преди две седмици. И още една любопитна информация: първоначално регистрацията на Бартош и Турбин е била определена за 13:30. Само преди две седмици Тамила Шалвовна е отишла в гражданското, за да уговори да ги пуснат първи, веднага след отварянето. Харесва ли ти този ентусиазъм?
— Не ми харесва, Юрик, никак не ми харесва — поклати глава Настя. — В десет часа сутринта в гражданското има съвсем малко хора. Удобно е за извършване на престъпление.
— Именно, това беше и моята мисъл — подзе Коротков. — Но пак нямаме нищо определено. От една страна — майката на Елена, от друга — неизвестната жена. Коя ще предпочетем?
— Забравяш и странната девойка Катя.
— Мислиш ли? — Той погледна със съмнение Настя.
— Че какво има да мисля? Момичето явно познава Турбин по-добре, отколкото иска да покаже. В съчетание с нежеланието й да присъства на сватбата това ни дава класическа картина на ревност. Турбин е предпочел пред нея хубавичката, глуповата Елена, която е и дъщеря на богати родители. Как да не се почувстваш наскърбена?
— Нещо много жени ни се струпаха. Я да добавим и един мъж за компания. Например бащата на Елена.
— Защо? И той ли не харесва Турбин?
— Това не знам, но пък Катя Голованова не харесва него. Тя характеризира и двамата родители на Елена еднакво: сноби, които за нищо на света не биха допуснали външен човек в клана си.
— И се налага в цялата тази приятна компания да търсим нишки, които водят към ритуалните зали. Онзи, който ми е написал писмото, трябва да е знаел, че ще се омъжвам. И какъв час ми е определен. Инак цялото начинание губи смисъла си. Убийството е трябвало да бъде извършено в час, когато аз се намирам в гражданското, та да изглежда, че убиецът се е припознал. Ако аз и жертвата сме там по различно време, картинката се разваля. Съгласен ли си?
— Станция „Шчолковская“, последна. Влакът е дотук, моля пътниците да освободят вагоните — изскриптя неприятно високоговорителят точно над главите им.
Те излязоха горе с ескалатора и тръгнаха към автобусната спирка.
— Колко е хубаво, топличко, лятото идва! — мечтателно каза Настя. — Мразя студеното време. Вечно зъзна, колкото и дебело да съм облечена. Да можех да живея на някое място, където температурата цяла година е двайсет и два градуса!
— Живей в тропиците, там е топло — ехидно я посъветва Коротков. — Нали вече си професорска съпруга, можеш да си го позволиш.
— Не, в тропиците е задушно. А аз трудно понасям задухът, съдовете ми са слаби.
— Е, приятелко, на теб не може да се угоди. Автобусът ти идва.
Той изчака, докато Настя с тълпата пътници се качи в автобуса, помаха й и тръгна обратно към метрото.
Симпатичният черноок Михаил Доценко още от сутринта беше заседнал в Кунцевското гражданско отделение и показваше на служителките снимката на непознатата жена.
— Мисля, че съм я виждала — каза неуверено млада служителка, която се занимавала с регистрирането на новородени.
— Спомнете си кога, моля ви — с надежда я попита Михаил.
За него беше важно да открие човек, който да си спомня нещо, макар и съвсем незначително. А пълното припомняне по-нататък ще бъде само въпрос на техника, която Миша владееше прекрасно.
— Не, не си спомням — поклати глава момичето.
— А какво в нея ви се видя познато? Лицето? Очите? Прическата? Може би роклята? — продължи да настоява Доценко.
— Не мога да кажа точно. Честна дума, не си спомням. Просто тогава я погледнах и си помислих: какво ли прави тя тук?
— Много интересно! — оживи се той. — А защо си помислихте така?