— Не знам. Помня, че си го помислих. А защо — не си спомням.
— Добре, хайде да опитаме да тръгнем от друга посока. Ако видите тук млада жена, придружена от млад мъж, какво ще си помислите?
— Че са дошли да подават заявление за сключване на брак или за развод.
— А ако жената води пет-шестгодишно дете?
— Че е дошла да оформи промяна на фамилното име на детето.
— А ако възрастен мъж е дошъл сам?
— Най-вероятно за смъртен акт за жена си или за някой от родителите си. На гатанки ли ще си играем?
— Защо не? Мисля, че играта е чудесна — обезоръжаващо се усмихна Михаил. — А ако видите тук грохнала старица, какво ще си помислите?
— Че е изгубила някакъв важен документ и е дошла за копие. Какво друго може да прави тук? Няма да се омъжва я! Късничко й е и деца да кръщава — разсмя се момичето.
— А за онази жена значи не сте измислили никаква история. Защо например да не е дошла за смъртен акт?
— Изразът на лицето й беше… — Тя се запъна, търсейки нужната дума.
— Какъв?
— Ами… различен. Не като на човек, който е изгубил близък. Защото смъртните актове се дават само на близки роднини. Техните лица са съвсем други.
— А нейното какво беше?
— Каменно. Разбирате ли — някак равнодушно и обърнато навътре към себе си. Не разстроено, не трагично, не радостно… Вижте, отделението на гражданския регистър е особена институция. Вие може би не сте се замисляли, но тук всичко е свързано с промените в човешкия живот. Такова е и официалното наименование на институцията ни: отделение за записване на актове по гражданското положение. Щом положението на някого се промени — веднага тича при нас. А това винаги е едно събитие — промяната на положението. Радостно или тъжно, сватба или развод, раждане на дете или смърт на близък човек — винаги е събитие. И тук по принцип не можете да видите равнодушни лица. Разбирате ли ме? А лицето на тази жена беше… Защо ли ви обяснявам — ето, сам погледнете, на тази снимка тя е точно такава.
Момичето имаше право. Лицето на заснетата жена беше някак отвъдно и странно напрегнато, сякаш застинало. През своя детективски живот Михаил неведнъж бе виждал такива лица. Лица на психично болни хора.
Настя влезе вкъщи плахо, очаквайки да намери Чистяков смъртнообиден и готова за неприятно обяснение. За нейно огромно облекчение, на Льоша и през ум не му минаваше да й се сърди, задето вместо меден месец, тя отново се бе включила в работа. Така де, смешно е да се говори за някакъв си меден месец след петнайсет години близки отношения.
Алексей седеше в кухнята и нареждаше пасианса „Гробът на Наполеон“. На печката бяха наредени захлупени тенджерки, от които я лъхнаха някакви упоителни аромати.
— На какво ми мирише? — весело попита тя и посегна да вдигне един от капаците.
Льоша се извърна и шеговито я плесна през ръката:
— Не посягай с немити ръце! Тук не сервираме на любопитни.
— А на какви сервирате?
— На добри момичета, които си седят вкъщи и перат ризите на мъжете си.
— И какво сега, от глад ли да умирам? — възмути се тя. — Вече съм стара, късно ми е да се превъзпитавам и да ставам добро момиче. Както казват нашите приятели украинците: „Да си гледал какво купуваш.“ Не трябваше да се жениш за мен.
— Как да не е трябвало? Ти само вникни в гениалния ми замисъл: с години възпитавам у теб навика да не купуваш продукти и да не готвиш, като разчиташ само на мен, после те подмамвам да минеш под венчило и преставам да те храня. Ти умираш от глад, а аз ставам твой наследник. И всичко това е мое. — Той направи широк жест, сякаш обхващаше целия апартамент. — Получавам московско жителство, довеждам си тук млада съпруга, която ще бъде именно добро момиче. А жилището в Жуковски оставям на родителите си. А? Не съм ли умен, кажи! А ти ми разправяш, че не трябвало да се женя за теб! Ей, ей, къде понесе тази мръвка?! — кресна заканително, щом видя как Настя, докато го слушаше, бързо вдигна един капак и грабна от тигана покрита с препечена коричка телешка пържолка. — Върни я веднага на мястото й!
— Късно е — изфъфли тя с пълна уста. — Вече я ям. Продължавай, продължавай да си редиш „Гроба“, погребвай Наполеон. Защото няма скоро да дочакаш моята смърт. Ха, виж го ти, професор убиец неден!
Чистяков избухна в смях, с едно движение разбърка картите на масата и бързо ги събра в колода.
— Върви да си измиеш ръцете, малка крадло, и хайде да вечеряме. Аз между другото днес написах цяла глава от учебника. А ти с какво ще се отчетеш за прекарания в службата ден?