— Почти безрезултатен ден — въздъхна Настя. — Най-вече мислих. Но мога да те успокоя: нищо не ме заплашва. Ударът по мен е бил чиста случайност.
Тя изми ръцете си, преоблече се в пеньоара и седна до подредената маса. За вечеря Алексей беше приготвил телешко и панирано с галета цветно зеле, което Настя много обичаше. Тя омете чинията си с такава скорост, сякаш бе гладувала цяла седмица преди това.
— Да ти сложа допълнително? — попита Чистяков, усмихнато загледан в празната й чиния.
— О, не! — изстена тя. — Вече знам замисъла ти: да умра не от глад, а от лакомия. Никой не успява да ме натъпче с толкова храна — само ти. След една година ще стана огромна и дебела и няма да мога да влизам през вратата.
Наля си кафе, но още не бе отпила и две глътки, когато телефонът зазвъня.
— Бързам да те зарадвам — чу тя в слушалката гласа на Николай Селуянов, с когото работеха в един отдел. — Току-що постъпи съобщение от редакцията на „Криминален вестник“. Фотолабораторията им е била ограбена с взлом.
— Какво е изчезнало?
— Засега не е ясно. На пръв поглед апаратурата била налице. Колкото до негативите и снимките — нищо не се знаело. Както сама разбираш, там не се води никакъв отчет, всичко е струпано в отворени кашони и незаключващи се шкафове. Ще трябва да викат всички фотографи, та всеки да провери какво му липсва.
— Извикай първо Шевцов — бързо каза Настя. — Ако неговите ленти са си на мястото, спокойно прехвърли този обир в отдела на Григорян. Не е по нашата тема. Ако пък са изчезнали негативите на Шевцов, ние поемаме случая.
— Много си ми умна бе! — недоволно промърмори Селуянов. — Вече се обадих на твоя Шевцов, болен е, едва се придвижва. Как мога да го накарам да дойде? На ръце ли да го нося? Разбира се, той веднага се разтревожи, искаше да тръгне, но нали го чух как диша и говори! Ще подкара колата и по пътя ще му стане зле, току-виж — катастрофирал някъде. Исках аз да отида и да го взема, после си помислих — не бива. Човекът е болен, а ние го тормозим. Хайде, тази работа ще почака до утре, може на сутринта да се почувства по-добре.
— Коля, ама ти си като малко дете, ей богу! Просто заведи там някого, който е виждал снимките на Шевцов и ще може да определи дали негативите са на мястото си, или ги няма. Толкова е просто.
— Аха! — изхъмка Селуянов. — Сам се сетих. Хората, които са виждали целия комплект снимки от гражданското, са трима. Единият е нефелният фотограф Шевцов, вторият е Коротков, но не знам къде се е запилял — няма го нито вкъщи, нито в службата. Сещаш ли се кой е третият?
— Коля, Чистяков няма да ме разбере. И без това цял ден не си бях вкъщи, а са минали само два дни от сватбата ни! Не мога да злоупотребявам с търпението му. Защо не намериш Коротков, а?
— Че къде ще го намеря? И после, дори да се прибере след един час вкъщи, вече ще бъде полунощ. Мислиш ли, че него ще го разберат, ако рече отново да излезе? Не ме разсмивай. Твоят Чистяков поне е нормален човек, а забравила ли си каква е жената на Юрка? Тя ще го изяде с парцалите. С една дума — решавай, Настася: или ще дойдеш, или чакаме до утре.
— Чакай, не затваряй, ще си поговоря с Чистяков. — Тя захлупи с длан микрофона и виновно погледна мъжа си, който най-спокойно си пиеше чай и хапваше кекс, без изобщо да издава отношението си към онова, което бе чул, макар прекрасно да разбираше всичко. — Льошик, трябва да отидем до едно място.
— Заедно ли? — попита той и отхапа от поредното парче портокалов кекс.
— Да, заедно. Някой е влязъл с взлом във фотолабораторията на „Криминален вестник“, където работи Шевцов. Самият Антон е болен — нещо със сърцето. Трябва спешно да проверим дали не са изчезнали негативите на онези снимки, които той направи в гражданското. Освен нас двамата, няма кой да го направи, разбираш ли? Само ние с теб видяхме целия комплект снимки, нали вчера Коротков ги донесе тук!
— Е, какво да се прави! — спокойно каза Чистяков. — Щом трябва, значи ще отидем. И ако обичаш, не ме представяй пред колегите си като старомоден семеен тиранин.
— Благодаря ти, слънчице! — облекчено се усмихна Настя.
След четирийсет минути те влизаха в зданието, където се намираше редакцията на „Криминален вестник“. А след още половин час се разбра, че последните негативи на Шевцов са изчезнали от фотолабораторията.