Глава 5.
Оперативните работници от Кунцево и от „Петровка“, които работеха заедно по случая, се разделиха на две групи. Едните разработваха версията, че истинската жертва на престъплението е била Галина Карташова, която бе убита в Измайловското отделение на гражданския регистър, а другата се занимаваше с личността на младоженката, убита в Кунцево — Светлана Жук.
Двете млади жени бяха погребани в един ден — сряда, 17 май. Наблюденията върху траурните церемонии не донесоха никаква нова информация, освен убеждението, че дори и най-безобидният човек може да има недоброжелатели, за които той дори не подозира. Оперативните работници се движеха сред тълпата опечалени и внимателно се вслушваха в достигащите до ушите им отделни фрази.
— Ако Галя не бе изоставила Игор, нищо нямаше да се случи…
— Предчувствах, че това момче няма да й донесе нищо добро…
— Светочка не биваше да се води по ума на неговите родители. Точно те искаха сватбата да стане през май. А аз казвах, че трябва да почакат до есента…
— Някакво шесто чувство ми говори, че е Едик. Винаги съм знаела, че той не се е примирил и никога не се е примирявал — още откак тя скъса с него…
Предстоеше да намерят всичките тези хора — Игор, Едик, както и да изяснят защо това момче нямало да й донесе нищо добро… Работа сложна, дълга, неприятна и най-важното — може би дори излишна.
Майката на Валерий Турбин посрещна Коротков неприветливо. Отвори му, сухо го покани в хола и седна срещу него, като пронизваше Юрий с малките си злобни очички.
— Да, радвам се, че сватбата не се състоя — заяви тя, без да отмества поглед от него.
— Но защо, Вероника Матвеевна? Елена не ви ли харесва?
— Нямам нищо против Еля, тя е чудесно момиче. Просто смятам, че на сина ми му е рано да се жени. Той не може да бъде добър съпруг и едва ли ще се справя със семейните си задължения.
— Но Валерий е на двайсет и седем години. Толкова ли е млад, за да създаде свое семейство? — искрено се учуди Коротков, който се бе оженил веднага след завършване на милиционерската школа — беше на двайсет и една години.
Начинът, по който Вероника Матвеевна реагира на тази невинна реплика, го озадачи. Възрастната жена се умълча и скри погледа си. Юрий започна трескаво да разсъждава с какво ли бе засегнал събеседничката си, коя ли дума я бе подразнила. Положението трябваше да се спаси на всяка цена. Изведнъж си помисли, че Вероника Матвеевна е възстара за майка на двайсет и седем годишен син. На седемдесет години е. Родила е на четирийсет и три? Това не се случва често, освен ако…
— Единствен син ли ви е Валерий? — попита я.
Жената пребледня и начервените й устни започнаха да изглеждат почти черни върху посивялото лице.
— Дошли сте да разговаряме за несъстоялата се сватба или за моето семейство? — изрече тя пресилено високо, но гласът й издаваше напрежение и страх.
— Просто си помислих, че може би отрицателното ви отношение към женитбата на Валерий е свързано с евентуални нещастни бракове на другите ви деца. Така ли е?
— Не — рязко отвърна Вероника Матвеевна. — Нямам други деца. Валерий е единственият ми син.
— Кажете ми нещо за баща му — помоли Коротков и веднага разбра, че е уцелил много болезнено място.
Лицето на жената се промени до неузнаваемост, пръстите на сбръчканите й ръце се вкопчиха едни в други толкова здраво, че сякаш никаква сила не би могла да ги раздели, малките й тъмни очички пламнаха от омраза.
— Не смятам да обсъждам с вас човека, който беше баща на Валерий. Той отдавна не е между живите.
Разговорът не вървеше, постоянно се натъкваше на някакви невидими препятствия. Коротков започна да се изнервя. Майката на Турбин явно криеше нещо, но той не знаеше дали това нещо има връзка с двете убийства и дали трябва да бъде настоятелен, докато все пак я накара да разговаря нормално. Огледа се наоколо, търсейки някакви съществени подробности от обстановката и общата атмосфера в апартамента, които биха дали повод разговорът да продължи, като стане по-безопасен и същевременно по-продуктивен. От пръв поглед личеше, че тук хората не са богати. Никакви излишни мебели, само най-необходимото, доста книги, но Юрий веднага забеляза, че те са издадени още по времето на нормалните цени. Нямаше издания от последните години — от онези с ярките твърди корици и златните букви. На перваза сиротно стоеше вехт черно-бял портативен телевизор и от него през отвореното прозорче навън водеше парче тел — явно работеше със самоделна антена.