Коротков извади носната си кърпа и започна усърдно да трие дланта си, като току недоволно бърчеше нос.
— Ще ми позволите ли да си измия ръцете? — каза накрая с виновна усмивка и стана.
Вероника Матвеевна мълчаливо се надигна заедно с него и го заведе до банята. Юра пусна водата и започна с пресилено старание да насапунисва ръцете си, като между другото крадешком разглеждаше пукнатото огледало над мивката, евтината самобръсначка „Искра“, която се продаваше преди десет години и доколкото той си спомняше — струваше две рубли и трийсет копейки. Преди десет години Валерий е бил на седемнайсет и това сигурно е първата му самобръсначка, която той използва и до ден-днешен. Фаянсовите плочки бяха изкъртени тук-там, емайлираната повърхност на ваната бе цялата на жълти петна. Личеше си, че апартаментът не е ремонтиран много отдавна.
— От кога живеете в този апартамент? — попита той уж между другото, докато бършеше ръцете си с протритата от многократно пране кърпа.
— Малко повече от година.
— А преди това къде живеехте?
— По-рано живеехме в Марина рошча.
Странно, помисли си Коротков, Марина рошча е хубав район, близо е до проспект „Мир“, с удобни транспортни връзки и големи магазини. Защо е трябвало да се местят в тази тясна хрушчовка без асансьор, в този неподдържан индустриален квартал?
Той още час безуспешно се опитва да намери тема, на която би могъл да разговаря със стопанката на апартамента, без да предизвика острата й негативна реакция и същевременно да получи каква да е полезна информация. Ала Вероника Матвеевна се оказа труден събеседник и Коротков така и не успя да я надхитри.
— Да знаете кога Валерий и Еля планират брака си? — попита той, вече на вратата.
— Никога! — отсече жената и очите й неприятно го пронизаха.
— В какъв смисъл?
— В прекия. Няма да допусна синът ми да се ожени. Поне докато съм жива това няма да стане. И много се надявам то да не стане и след смъртта ми.
На Коротков му омръзна ролята на мек дипломат, който сам се стеснява от това, което прави. Разбра, че през цялото време го бе възпирала възрастта на Вероника Матвеевна, бе му се струвало, че е недопустимо да разговаря с обичайния си твърд тон със седемдесетгодишна жена. Но бяха загинали две млади жени, а още две — една от които беше годеницата на сина й — бяха получили заплашителни писма…
— Вероника Матвеевна — ядосано каза той, след като се обърна и отново влезе в хола, — вие, изглежда, не разбирате колко е сериозно положението. Извършени са две тежки престъпления. Освен това имаме всички основания да смятаме, че някой никак не иска сватбата на сина ви и Елена Бартош да се състои. Думите, които няколко пъти ми повторихте по време на нашия разговор, ме карат да мисля, че този човек сте вие. Затова настоявам да престанете да се измъквате от отговори с декларативни твърдения и да си поговорим по същество. Имайте предвид, че няма да си тръгна от тук, докато първо, не разбера защо не искате синът ви да се ожени за Елена, и второ, докато вие не ме убедите, че нямате никакво отношение към тези писма. Ясно ли се изразих?
След като произнесе тази страховита тирада, Коротков се настани демонстративно удобно до масата и заразглежда домакинята от упор. Лицето на Вероника Матвеевна стана пепелявосиво. Тя се опита да застане права с целия си нисък ръст, но вместо това безсилно се облегна на стената. Коротков видя, че ръцете й треперят.
— Нямате право — каза тя пресекливо. — Аз съм стар, болен човек, а вие нахлувате в дома ми и искате от мен отговори на въпроси, които не смятам за нужно да обсъждам с когото и да било. Би трябвало да се засрамите. Използвате своята младост и сила, за да ме принудите да ви давам показания. Няма да разговарям с вас!
Обърна се и отиде в другата стая, като остави Коротков сам. Не беше очаквал такъв обрат, но смущението му трая само две минути. След тези две минути, като събра мислите си, той решително стана и излезе в антрето.
— Вероника Матвеевна — извика към затворената врата, която водеше към по-малката стая, — тръгвам си, заключете след мен. Много съжалявам, че разговорът ни с вас не потръгна, но честно казано — вие сте виновна за това. Може би следващия път срещата ни ще е по-резултатна.
Коротков отвори вратата и излезе на стълбищната площадка. Вече на улицата, той внимателно се огледа и потърси две неща, които му бяха нужни: телефонна кабина и място, откъдето удобно да наблюдава входа. Телефон намери доста бързо и отсреща му обещаха до два часа да изяснят защо майка и син Турбини са се преместили преди година в захабен апартамент в лош квартал. След това застана на едно скрито място, откъдето блокът на Турбини се виждаше добре, и зачака. Никога не си бе имал работа със седемдесетгодишна заподозряна, тъй че се затрудняваше да прогнозира постъпките й и се приготви да чака дълго. Рано или късно все нещо щеше да се случи.