Александър Каменски се отнесе към молбата на сестра си напълно сериозно.
— Разбира се, знам фирма „Синият Дунав“ — каза той, — с Бартош също съм се срещал неведнъж по банкови въпроси. Ти ми постави задачата, а аз ще се постарая да изясня всичко, което ти трябва.
Когато отиде в службата си, първата му работа беше да прегледа така наречената незадължителна поща: рекламни проспекти, покани за презентации и тем подобни пъстри хартийки. В разноцветната купчина гланцирани листове бързо намери това, което му трябваше — компания „Интермед“ канеше служителите на банката, в която работеше Александър, на изложба на новата си продукция, предназначена за грижи за болни хора. Сред десетината фирми — производителки беше и „Синият Дунав“. Това означаваше, че на изложбата ще има постоянно нейни представители.
Той се обади вкъщи — изпитваше несравнимо с нищо възторжено чувство, докато набираше телефонния номер, с който пръстите му още не бяха свикнали, защото знаеше, че ей сега ще чуе гласа на една любяща жена — бъдещата майка на своето дете.
— Даня, как си? — попита грижовно.
— Отлично — весело каза тя. — Само че много ми липсваш. Ела си по-скоро, а?
— Имам предложение. Трябва да посетя една изложба на продукция, предназначена за грижи за болни хора. Та си помислих — дали да не заведа и теб? Нали горе-долу след месец ще бъдеш лежащо болна, та може да си харесаш нещо, което ще ти потрябва.
— Но, Сашенка, аз ще лежа само няколко дни! — разсмя се Даша. — Раждането не е болест, то е естествено състояние на жената.
— Недей да спориш, Даня, моята съпруга трябва да има най-доброто, дори да е само за няколко дни. И после, аз трябва да видя стоката и да разбера има ли смисъл да влагам пари в нея, тъй че ще ми трябва съвет. Тъкмо ти ще ме посъветваш. Обличай се, ще мина да те взема след трийсетина минути.
Пред входа на изложбата ги посрещна мениджър с европейски обноски, добре подстриган, с малиново сако и снежнобяла риза.
— Банка „Вега“ — представи се Александър и подаде визитната си картичка.
— Заповядайте, моля — разцъфна в приветлива усмивка мениджърът, — радваме се, че ви виждаме при нас. Извинете, дамата ще ви придружава ли или желаете да я заведа в стаята за почивка?
Александър разбра, че мениджърът е забелязал издутия корем на Даша.
— Дамата е моята съпруга и консултантка — хладно отвърна той. — Тя ще разгледа продукцията заедно с мен.
Даша силно се изчерви и погледна виновно излъскания мениджър, после изведнъж палаво се усмихна и смешно сбърчи нос. Мениджърът едва забележимо й се усмихна в отговор и тръгна напред, като ги покани да го последват.
Те преминаваха бавно от зала в зала, стояха дълго пред всеки щанд и придирчиво изучаваха грейки с най-невъобразими форми, гумени подлоги, тъкани, напоени с бактерициди, чаршафи и одеяла, попиващи влагата. Особено ги заинтересува продукцията на една фирма, произвеждаща специални мебели — бяха преди всичко въздушно леки конструкции, състоящи се от стативи и плоскости с различни форми и размери, предназначени да играят ролята на бюро или маса за хранене, на шкаф, поставка за компютър или телевизор, игрална масичка със специални чекмедженца за карти и дори с машинка за тяхното разбъркване… и така нататък. Всички конструкции до една бяха на колелца и можеха да се задвижват само с леко докосване на ръката. При натискане на малко копче колелата стабилно се блокираха и конструкцията придобиваше необходимата устойчивост.
— Ето виж, ще ти купя такова нещо. — Саша посочи поредната конструкция, предназначена за повиване на бебе, в случай че майката трябва да лежи и не може да става.
— Но защо, Сашенка? — примоли се Даша. — Да не си мислиш, че след раждането ще боледувам дълго и тежко? Не планирам такова нещо.
— Даня, трябва да бъдем предвидливи — строго отговори той. — Ами ако паднеш и си счупиш крака, ако се наложи да лежиш гипсирана, а аз цял ден съм на работа? Знае ли човек какво може да се случи. Нека имаме такова нещо.