— Кажи си честно, че то просто ти харесва! — разсмя се жена му.
Най-сетне стигнаха до щанда на фирма „Синият Дунав“. Асортиментът не беше широк, но Александър веднага разбра, че зад малкото на брой стоки стоят огромни пари, похарчени за разработките, а също и огромни печалби. Специалистите, работили за Бартош, бяха успели да създадат биологически активни тъкани, чието използване позволяваше да се решат два основни проблема на лежащо болните: да се предотвратява развиването на пневмония и разраняването на кожата. Всяко семейство, където има такъв болен, би искало да има спално бельо от тази тъкан, колкото и да струва то. Банкерът Каменски веднага си каза, че определено има смисъл да се влагат пари в производството на такава тъкан — те ще се възвърнат бързо и многократно увеличени. Трябваше да се запознае по-отблизо с представител на фирмата.
Представителят се оказа очарователна млада жена със зелен копринен костюм, застанала скромно в един ъгъл до ниска кръгла масичка и меки фотьойли. Тя улови погледа на Каменски, усмихна му се и веднага дойде при тях.
— Мога ли да ви бъда полезна? — попита заучено. — Казвам се Татяна и съм представител на фирмата на тази изложба. Фирма „Синият Дунав“ ще се радва на сътрудничество с банка „Вега“. Позволете ми да поднеса малък сувенир на вашата съпруга.
С тези думи Татяна подаде на Даша незнайно как появил се в ръцете й красиво оформен пакет.
— Нима се познаваме? — учуди се Александър. Би могъл да се закълне, че вижда за пръв път тази жена.
— Не се познаваме — отново се усмихна тя, този път не със заучената усмивка, а някак закачливо. — Но още щом сте влезли в сградата, веднага ме предупредиха, че е дошъл Александър Каменски от „Вега“ със съпругата си. — Тя кимна към нещо зад гърба си и като проследи погледа й, Саша видя радиотелефон.
— Предупреждават ви за всички сериозни клиенти, така ли? — сети се той.
— Разбира се. Не бих струвала и пукната пара, ако не се бях погрижила за това предварително. Така бихме могли да изтървем и Рокфелер. Ако искам да привлека към нашата фирма солидни капитали, трябва сериозно да съм се подготвила за това. Съгласен ли сте?
Тримата се разсмяха и седнаха в меките фотьойли около масичката. Татяна веднага звънна на някого и след минута им донесоха кафе и напитки.
— Как е господин Латишев? — заинтересува се Александър и отпи голяма глътка студен портокалов сок с лед. — Спомням си, че се видяхме на откриването на едно ново киностудио за производство на рекламни филми.
— Добре е. Вярно, изживява малка лична драма, но мисля, че ще се оправи.
— Защо, какво се е случило?
— Момичето, за което искаше да се ожени, се омъжва за друг. Банална история, нали? Вероятно на света няма мъж, който поне веднъж да не го е преживял. И според мен още никой не е умрял от това. — Татяна говореше с усмивка, сякаш разказваше забавен анекдот.
— И кого е предпочела неверницата? Някой още по-богат? Или още по-красив?
— О, няма да повярвате, но доколкото знам, избраникът й е от съвсем друг кръг на обществото.
Каменски наостри слух. На няколко пъти бе виждал търговския директор на „Синият Дунав“ Марат Латишев по различни делови и рекламни сборища. Той създаваше впечатление на много самоуверен и преуспял бизнесмен, достатъчно ловък, за да процъфтява, достатъчно подъл, за да постига всичко с всякакви средства, и достатъчно хитър, за да не афишира всичко това.
— Ами годеницата му? — попита той, остави на масата тежката чаша и извади цигарите си. — Достойна ли е да се тормози толкова за нея?
— Дано не ме сметнете за клюкарка — Татяна направи лицемерна физиономия, — но тъй като виждам, че познавате господин Латишев достатъчно добре, ще ви кажа: годеницата е дъщерята на самия Бартош. Марат много се надяваше да я вземе за жена.
— Сериозно ли! — плесна с ръце Даша, която съпругът й, разбира се, не бе посветил в поставената му задача, но тя бе достатъчно умна и съобразителна, за да се досети веднага. Тя не знаеше нищо нито за второто убийство, нито за Елена Бартош, която получила странно писмо, но разбра, че Саша неслучайно я бе довел на тази изложба и неслучайно бе подхванал разговор с хубавичката Татяна, макар че дори не бе погледнал представителите на другите фирми. Щом Саша се старае да разприказва момичето, значи трябва да му се помогне. — Ама как така! — продължи тя с учуден поглед. — Марат е такъв мъж, всяко момиче трябва да е щастливо, ако може да се омъжи за него!