Тя не само никога не бе виждала този Марат, а не бе и чувала за него, но нали Саша попита Татяна дали новият годеник на неверницата е още по-красив или още по-богат. Това още по- се оказа напълно достатъчно, та Даря да успее моментално да улови мисълта му. А случайно споменатото от Татяна име Марат й позволи да построи фразата си така, че да създаде впечатление не само за осведоменост, но и за добро познанство.
— Впрочем неслучайно народът е казал, че да се омъжваш през май не е на добро — каза Татяна. — Сватбата не се е състояла, така че пред Марат отново блещука надежда.
— А, това са глупости! — решително реагира Даша, която стабилно бе подхванала инициативата в разговора на типично женска тема, за което нейният съпруг й беше безкрайно благодарен. — И ние се оженихме през май, и то на тринайсети, и ще живеем дълго и щастливо. И ще умрем в един ден, точно като у Грин.
По лицето на Татяна се изписа такова изумление, сякаш бе видяла кораб с пришълци от Космоса.
— Оженили сте се на тринайсети май? Миналата година ли?
— Не, тази. Миналата събота.
— Не може да бъде!
— Защо да не може?
— Ами защото дъщерята на Бартош трябваше да се омъжи точно миналата събота. Представете си — какво съвпадение! Невероятно!
Подходът на Даша бе прост и именно затова — точен. Има съвсем малко неща, които — независимо от обстоятелствата и по абсолютно неясни причини — внезапно предразполагат непознати хора един към друг. Едно от тези неща са съвпаденията. Когато се намираш в друг град, може случайно да срещнеш живеещ в съседната къща човек, който по щастливо съвпадение точно тогава се е озовал на същото място — и да завържеш с него близко приятелство, макар че дълги години преди това си го срещал всяка сутрин на автобусната спирка и дори не си го поздравявал. Или в купе на влак да се заговориш с пътник и да откриеш, че макар и в различни години, сте учили с него в един и същи институт. Или пък да откриете, че сте родени на една и съща дата…
— Казахте, че сватбата не се е състояла. Защо? — с жив интерес попита Даша, като с целия си вид изразяваше съчувствие към отсъстващия тук Марат Латишев.
— Не е за вярване! В гражданското станало убийство. Представяте ли си какъв кошмар! Разбира се, дошла милиция, започнали да разпитват всички наред. Сълзи, писъци. Каква ти сватба при тези обстоятелства!
Даша понечи да каже нещо, но срещна предупредителния поглед на мъжа си и замълча. Разбра, че трябва да премълчи за нещо, но не можа да се досети за какво именно, затова предпочете да прехвърли темата на разговора от несъстоялата се сватба към самия несполучил годеник.
— Но доколкото разбирам, самият Бартош би трябвало да приветства намерението на Марат да се ожени за дъщеря му. Нима не е така? Човек трудно би могъл да си пожелае по-добър зет.
Лицето на Саша се успокои и смекчи и Даря разбра, че е продължила разговора в правилната посока. Тя изобщо не разбираше за какво става дума, не познаваше хората, за които говореше, и се съсредоточи, за да не изтърси нещо неуместно. Интересно — кой ли е този Бартош? Ами Латишев? Не би било зле да знае и как се казва тази дъщеря, която така и не се омъжила, та картината на пълната й осведоменост да изглежда по-достоверна. От страх да не развали всичко тя се изпотяваше при всяка дума.
— Ще ви кажа под секрет, че Марат имаше приятелка, работи при нас, в рекламния отдел, та тя ми е казвала, че Марат отдавна си точел зъбите за Елена, още откак тя завършила гимназия. Ищван водел на всички мероприятия жена си и дъщеря си и Марат буквално се залепвал за тях. Тамила ужасно го харесвала. Идеята била нейна — да омъжи Елена за Латишев. Какво ли не направила, дори изпратила дъщеря си на курорт на Балатон, при свекърва си, а за неин придружител уредила Марат, защото той, видите ли, говорел добре унгарски, а Еля не знаела езика и инак щяло да й бъде трудно.
Тамила. Елена. Ищван. Господи, какви имена! Дано не се оплете в тях. Ищван сигурно е самият Бартош. Елена е дъщеря му. Ами Тамила? Може би е съпругата на Бартош?
— И какво, значи Марат здравата се е увлякъл? — с най-невинен вид попита Даша, като вътрешно примираше от ужас да не направи някоя фатална грешка. Татяна се разбъбри, явно беше забравила, че разговаря със съпруга на банкер, и виждаше пред себе си просто млада жена, с която може да поклюкарства за общи познати.
— Какво говорите! — махна с ръка тя. — Марат е първи женкар. Но парите! Положението във фирмата! Ако беше станал зет на шефа, мястото му в съвета на директорите щеше да бъде осигурено. И после, не забравяйте, че семейство Бартош са много състоятелни, парите им идват още от прадядото на Ищван. Бартош е нещо солидно. Това име е гаранция. Имат делови връзки из целия свят, не са като днешните парвенюта, дето освен Турция, Гърция и Кипър, нищо не са виждали. От сто години семейство Бартош не е изживявало нито един крах, фирмата постоянно е напредвала и е ставала все по-богата.