Саша внезапно избухна в смях. Той разбра, че бъбривостта на Татяна е била просто параван за една умела рекламна кампания. Тя играеше ролята си съвсем по женски, като я обличаше във формата на невинно бъбрене, граничещо с махленски клюки, но който умееше да слуша, щеше да чуе: фирмата „Синият Дунав“ е солидна фирма, в която спокойно може да се влагат пари, защото с тази фирма никога не се е случвало нищо непредвидено, тя нито веднъж не е губила позициите си и не се е разорявала. Нещо повече — почти вековният й опит в търговската дейност е изработил у представителите на клана Бартош определена култура на бизнеса, приета в западните кръгове и позволяваща му да работи успешно в развитите страни на Европа и Америка. Виж я ти тази Татяна, виж я ти бъбрицата! Кой ще възприеме сериозно тази информация, ако е поднесена със строг и умен вид от хубавичка жена? Ако обаче се създаде впечатление за нещо, изтървано случайно по временна лековат разговор, онзи, който го чуе, ще смята, че е получил внимателно скривана и поради това още по-ценна информация, която позволява правилно да се преценят перспективите за инвестиране. И още — онзи, който долови това, ще сметне, че е ужасно умен и досетлив, ще се гордее със себе си и ще има самочувствието на пресметлив и хитър човек. И следователно, без да забележи, ще гледа благосклонно на всичко, което по-късно ще му предложи представител на фирмата. Дявол да го вземе, „Синият Дунав“ разполага с прекрасен психолог! Трябва да се замисля за нещо такова в моята банка, каза си наум Каменски.
— Мили дами, хайде да поговорим за работата — най-сетне се намеси в разговора той, след като бе разузнал всичко, което бе нужно на сестра му. — Кога планирате да започнете производството на тъканите за залежали се болни, ако ние инвестираме, да речем, половин милиард долара?
Татяна мигом стана сериозна, пред нея тутакси се появи малък лаптоп „Notebook“ и пръстите й пъргаво засноваха по клавишите.
— Ще предоставите ли на нашата банка правото да изнася продукция, която бихме закупували от вас срещу суми в рамките на нашия дял от печалбата? Ако да, в кои страни? Имате ли заключение на патентната палата?
Каменски, превърнал се отново в делови човек, бавно диктуваше на Татяна въпросите, чиито отговори би искал да получи, преди да заговори за инвестиране на парите пред съвета на директорите на банката. На Даша й доскуча, тя тихичко стана и отново заразглежда красиво оформените щандове.
След един час Настя Каменская се свърза с Николай Селуянов.
— В нашата компания се появи още една фигура — съобщи му тя. — Някой си Марат Латишев, търговски директор на фирма „Синият Дунав“. На него никак, ама никак не му е харесала идеята Елена Бартош да се омъжи за Турбин. Самият той се е канел да се жени за нея.
— Откъде научи това?
— Не е твоя работа — пошегува се тя. — Но сведенията са точни. А къде е Коротков?
— Тръгна за майката на Турбин и изчезна.
— Тоест как така изчезна?
— Абе не се плаши, не го казах в онзи смисъл. Тръгна за дома й, после се обади по телефона и помоли да изясним кога и колко пъти те са си сменяли местожителството. Обещах да му дам справката след два часа. Два часа отдавна минаха, а от него ни вест, ни кост. Може да е прескочил до Люся?
— В работно време? Да не е полудял! — недоверчиво възкликна Настя.
Всъщност предположението на Селуянов не бе лишено от основания. Преди три години Коротков се бе влюбил за пореден път, но кой знае защо — много сериозно и трайно. Може би причината беше, че по-рано Людмила също бе работила като следовател и затова разбираше Юра така, както не го разбираше никоя друга жена, включително неговата собствена съпруга. С нея той можеше да обсъжда служебни проблеми и да получава квалифицирани съвети, можеше да я помоли за помощ и да бъде сигурен, че тя ще направи всичко, както трябва. А може би Коротков просто обичаше Людмила, докато във всички останали жени само се бе влюбвал. Но да се среща с нея посред бял ден, след като е казал, че отива по задачи — това не би направил. Коротков беше дисциплиниран човек и ако решеше да си даде малко почивка от търчането и суматохата в работно време, непременно съобщаваше на някого, който би могъл да го прикрие. Обикновено това беше Настя, която на въпросите на началника си Гордеев, потърсил спешно Коротков, отговаряше с наивен поглед, че той току-що се е обадил и е казал, че тръгва от еди-къде си и след един час ще си дойде, след което намираше Юра по телефона и му казваше: „Имаш един час, тръгвай!“ И освен това Людмила имаше не само двама сина, но и съпруг, тъй че срещите им винаги бяха свързани с безброй съпътстващи условия, включително командировки на строгия съпруг извън Москва и наличие на свободен апартамент.