— Ами празникът? — възмути се брат й. — Нали целият смисъл е там — да бъдат в един ден. Толкова красива история! После ще празнуваме и годишнините си заедно. Ася, ти живееш с бедняшките си представи от съветско време, не разбираш какви празници може да прави човек сега. Вярно, тази година ние вече не можем никъде да отидем след сватбата — Дашка ще ражда след два месеца. Но догодина ще можем да отпразнуваме първата си годишнина например… в Мадрид. Втората годишнина — във Виена. Третата — в Париж. Ще пътуваме четиримата, ще го превърнем в традиция, красива традиция, която ще спазваме и поддържаме, а всички ще ни се чудят, ще ахкат и ще клатят глави, защото никой друг няма да има такъв забележителен празник — братът и сестрата и техните съпрузи празнуват едновременно своите сватбени годишнини.
— Саша, съобразявай намеренията си с моето материално положение — отвърна му раздразнено Настя. — Аз няма да отида нито в Мадрид, нито във Виена, нито в Париж — никога няма да имам пари за това. Милионерските ти фантазии ме вбесяват.
— Върви по дяволите! — избухна в смях Александър Каменски, който до такава степен бе заслепен от любовта си, че на никого не позволяваше да хвърля сянка върху създадения от самия него прекрасен свят. — Ти си моя сестра и аз ще те разхождам по света с мои пари.
Той успя да се наложи и утре предстоеше да отпразнуват две сватби наведнъж. Настя отдавна бе купила подарък за Даша, но все отлагаше покупката на подарък за брат си. Все пак трябваше да се заеме с това тази вечер.
На Пушкинския площад тя се качи на тролея и отиде на Арбат. Смътно си спомняше, че точно там в един павилион бе виждала разкошен комплект писалищни принадлежности за делови човек. Както се придвижваше бавно от павилион към павилион и преодоляваше с усилие изкушението да си купи голям буркан с кашкавалени топчета, Настя изведнъж забеляза някаква кола, която й се стори позната. След секунда си спомни чия е, но нещо неприятно се наби в очите й. Съсредоточи се и отново хвърли поглед към колата. На задната седалка имаше яркочервено лачено манто с черни украси. Тя добре си спомняше това манто — в Москва рядко се срещаха такива.
Настя бавно огледа улицата и видя малко кафене на открито. Собственикът на колата и притежателката на скъпото екстравагантно манто седяха на една маса с гръб към нея и оживено разговаряха. Всъщност Настя нямаше причина да се интересува от тях, но все пак, все пак…
Отиде бавно до щанда, взе чаша кафе и паста и седна на съседната маса, като се постара двойката да не я забележи и същевременно от мястото си да чува добре разговора й.
— … много е горещо. Едни познати ходиха през юли и казват, че може да пукнеш, както не си свикнал. Там трябва да се ходи по-късно, през септември — чуваше Настя капризното гласче на момичето.
— Но нали миналата година ходихме с тебе през юли! — възрази събеседникът й. — Мисля, че си беше екстра. Ти дори не почерня.
— Ама че сравнение намери! — изсумтя презрително момичето. — Та ние бяхме в Коста Брава, там климатът е съвсем друг! А в Турция през юли ще откачим.
— Казаха ми, че в Турция имало едно място, най-чистото екологически, било много хубаво дори през юли — не се предаваше младежът. — Борове, пясък, чист въздух…
— Кое е това място? — недоверчиво попита приятелката му.
— Ами… как беше… По дяволите, забравил съм как се казваше!
— Кемер — изрече високо Настя, без да обръща глава към тях.
— Именно — Кемер! — зарадвано подзе мъжкият глас.
— Между другото не е прилично да се подслушва — обади се предизвикателно момичето. — Както и да се намесвате в чужди разговори.
Настя внимателно остави чашката на масата и се обърна към тях. В първата секунда те не я познаха. После младежът силно пребледня, а по скулите на момичето, обратно — избиха червени петна.
— На ваше място не бих бъбрила много за приличието — спокойно отвърна Настя. — Онова, което направихте, много добре подхожда на един член от Наказателния кодекс, а именно на члена за даване на лъжливи показания.
— Не можете да го докажете! — пламна момичето. — И изобщо това не е вярно.
— Кое не е вярно? Че миналата година сте били заедно на курорт ли? Че се познавате отдавна, и то много добре?
— И какво от това? — продължи да се опъва онази. — Какво като се познаваме?
— Ами нищо — въздъхна Настя. — Просто алибито на вашето приятелче изглеждаше много убедително именно защото вие, случайната минувачка, категорично го идентифицирахте като човека, с когото сте се сблъскали на улицата точно в момент, когато в другия край на града беше извършено престъпление. А щом всъщност се познавате, картинката изглежда съвсем другояче.