— Видях я — нагло се ухили Паша, като отново оголи редките си прогнили зъби. — Има задник за милиони. И циците й си ги бива, ух, направо бонбонче! И аз бих я…
— Паша, но ти ми обеща… Имай страх от Бога… — простена Турбина. — И без това правя всичко, което искаш, нося ти пари, само момчето не закачай.
— Я стига — не го закачай, та не го закачай! Син ми е. Ако искам, ще го закачам. Няма ти да ми нареждаш, дъртофелнице! И за себе си трябва да помисля. Утре — вдругиден може да пукнеш, кой ще ме издържа тогава? Роден син ми е. Ей това е.
Той се отпусна на вехтия паянтов стол и самодоволно се втренчи във Вероника Матвеевна. Тя го гледаше ужасена и си припомняше онзи злощастен ден, когато… А сега тя прави всичко възможно синът й никога да не научи какъв е баща му. Носи му пари, като лишава себе си и Валерий от най-необходимото, къса жалки трохи от техния и без това бедняшки бюджет и всеки ден с ужас очаква, че това скапано от пиене престъпно нищожество ще застане пред сина им. Фактът, че е видял Еля, означава, че все пак протяга мръсните си ръце към Валерик. И ако синът й се ожени за момиче от заможно семейство, този страшен ден ще настъпи. Павел не би изпуснал никакъв келепир. О, Господи, защо не го прибереш!
— Добре, давай парите и можеш да се омиташ от тук — благодушно разреши Паша. — Или искаш и нещо друго?
— Искам! — неочаквано рязко отвърна Вероника Матвеевна. — Искам да не виждам отвратителната ти муцуна, животно такова!
— Я по-кротко! — озъби се той. — Твоята муцуна да не е по-хубава… Като пукнеш, няма да ме виждаш. Хайде, запътвай се към гроба, че да ти олекне. От мен да мине, нали сме стари приятели, лично ще те измия и подготвя за последния ти път, още не съм забравил как се прави.
— По-добре да забравиш и името, и адреса ми, гадино. Живота ми почерни! Господи, за какво ми прати такова наказание!
Жената се разплака, като гледаше с омраза бащата на своето момче, без да прикрива лицето си с ръце. Желаеше смъртта и същевременно се страхуваше да не умре. Защото когато тя нямаше да е между живите, синът й не би понесъл този удар.
Участъковият милиционер, на чиято територия беше блокът, в който бе влязла Вероника Матвеевна, се оказа симпатично младо момче с белезникави ресници и детинска усмивка. Коротков търпеливо го чака два часа да се прибере след обиколка на района.
— Коля, трябват ми сведения за лицата, които живеят в този блок — каза Коротков и подаде на участъковия листчето с адреса.
— За всичките ли? — уточни Коля. — Там всички жилища са комунални, има много обитатели.
— Там влезе една жена, Вероника Матвеевна Турбина. Искам да знам кого е посетила. Може би веднага ще си спомниш такова име?
— Турбина… Турбина… — замислено повтори Николай. — Не, не си спомням такова име. Трябва да прегледам всички. — Извади от касата една папка, от която взе дългия списък на живеещите в блока. Нито едно име от този списък не привлече вниманието им. — Ще действаме по по-лесния начин — предложи участъковият. — Сега ще обиколим апартаментите един по един, бързо ще проучим кой е имал гости днес, а по-нататък става лесно. Ще дойдете ли с мен?
— Не — поклати глава Коротков. — Турбина ме познава, преди часове разговарях с нея. Хайде иди сам, а?
— Добре. А тя как изглежда?
— Възрастна жена, на седемдесет, дребничка, слаба, с побеляла коса на кок. Облечена е с тъмносиня рокля, отгоре — сив шлифер. Да, има и шалче — светло.
Юра остана в милиционерския участък, а младежът тръгна да разправя на обитателите на блока сърцераздирателната история как днес на улицата ограбили едно момиче и престъпникът се скрил точно в този вход. Върна се след около половин час и съобщи на Коротков, че възрастната жена е посетила два пъти осъждания алкохолик Павел Смитиенко. Те веднага взеха от паспортната служба данните на Смитиенко, но не откриха нищо интересно. Какво общо можеше да има той с Турбина?
— Какви данни имаш за този тип? — попита Коротков.
— Пияница — намръщи се Николай. — Не работи, пие всеки ден.
— А с какви пари, щом не работи?
— Ха, хубав въпрос! — засмя се момчето. — Било е време, когато в наказателния кодекс е имало член за тунеядство, тогава е можело службите да ровят кой с какви пари пие. А сега това никого не интересува, законът не го забранява.
— Ти не ми обяснявай законите, знам ги не по-зле от теб. Просто като участъков трябва да знаеш на твоята територия кой с какво се издържа.