— Какво говорите, Юрий Викторович! — възмути се Николай. — Малко ли ми са грижите? Едва се справям със семейните скандали — да не се изпотрепят някой път, че и с тези капанчета и дюкянчета по гаражите живея като върху буре с барут — от сбиване до сбиване. А Смитиенко е безобиден, само дето пие, инак от него вреда няма.
— А ти откъде знаеш дали няма вреда? Нали не се занимаваш с него? — заяде го Коротков.
— Щом нямам сигнали срещу него, значи няма вреда — обясни усмихнатият участъков.
— Няма кой да ти хвърли един пердах, Коля! — въздъхна Юра. — А така нищо няма да излезе от теб. Запомни: най-опасни са онези, срещу които няма сигнали. Е, хайде, остани си със здраве.
Той се върна на „Петровка“ късно вечерта. В отдела нямаше никого, но на бюрото го очакваше справката във връзка с неговото запитване кога и колко пъти Вероника Матвеевна Турбина е променяла адреса си. Излизаше, че от раждането си тя шейсет години е живяла постоянно на едно и също място, а после за десет години се е местила четири пъти, при което всяко ново жилище е било по-лошо и по-малко от предишното. Интересно — защо ли?
Марат Латишев наистина изглеждаше като съпруг мечта. Висок, самоуверен красавец, преуспяващ бизнесмен, той вече е бил женен веднъж, но преди около година се бе развел и сега беше свободен за многобройните кандидат-съпружески посегателства върху личността му. На Селуянов му бе трудно да разговаря с него, защото Латишев за съжаление беше от онези хора, които смятат, че парите са солиден щит, с който човек може да се брани от всякакви нежелателни събития.
— Преди да отговоря на въпросите ви — каза той високомерно, — бих искал да науча във връзка с какво ми ги задавате.
— Във връзка със събитията, станали миналата събота по време на регистрирането на брака на дъщерята на Бартош — Елена.
— И какво отношение имам аз към това?
— Разбирате ли — търпеливо му обясни Селуянов, — у нас се създаде впечатление, че някой е искал сватбата да не се състои. Тъй като вие добре познавате самия Бартош, дъщеря му и цялото им обкръжение, надявам се, че ще ни помогнете да хвърлим някаква светлина върху извършеното престъпление.
— По какъв начин, ако позволите да попитам?
— Ами например ще ни кажете дали Елена е имала обожатели, които също биха искали да се оженят за нея. Или може би самият Бартош има врагове, които по една или друга причина не са били заинтересовани дъщеря му да се омъжи. Нали подобно нещо е възможно?
— Глупости! На кого може да попречи сватбата на Елена?
— Именно това се надявам да ми подскажете.
— Едва ли мога да ви бъда полезен. Не знам нищо, което би могло да ви заинтересува.
— Нима? — усмихна се скептично Селуянов. — Нека опитаме все пак. Например знаете ли защо Бартош се е отказал да сключи договор с турската фирма „Наза“?
— Боже мой, каква връзка има това… Какво общо има това с „Наза“?
— И все пак — защо?
— Слушайте, нали сте от отдела за борба с убийствата, а не от стопанска милиция…
— Стопанска милиция отдавна не съществува. Сега тя се нарича ОБИП, отдел за борба с икономическите престъпления — поправи го Селуянов.
— Няма значение, нека е ОБИП! Аз не съм упълномощен да обсъждам с вас каквито и да било условия за сключване на сделки. Това е търговска тайна.
— Ами не ги обсъждайте — миролюбиво се съгласи Николай. — Ще ми бъде достатъчно, ако кажете, че условията не са ви харесали. Е, защо все пак сделката с „Наза“ не бе осъществена?
— Та вие сам си отговорихте на въпроса: условията.
— Защо, „Наза“ е променила първоначалните си условия, така ли?
— От къде пък ви хрумна?
— Засега от никъде. Питам вас.
— А аз не ви разбирам — раздразнено отвърна Латишев и извади цигарите си. — Предположенията ви са някак безсмислени.
— Доколкото знам, преговорите с „Наза“ са започнали през януари, нещата са напредвали бързо към сключване на договор и внезапно в края на април всичко е приключило безуспешно. Е, какво стана?
— Не съм упълномощен…
— Естествено, естествено — прекъсна го Селуянов, — това е търговска тайна. Чух го вече. Но си помислих, че ако условията на „Наза“ са били неприемливи за вас от самото начало, вие нямаше да си губите три месеца за преговори. С какво тогава сте се занимавали цели три месеца, щом в крайна сметка всичко е отишло нахалост?