Те се срещнаха със Селуянов същата вечер и отидоха заедно в дома на Николай, който бе оборудвал в килерчето до кухнята си мъничка фотолаборатория, като бе пробил стената и бе прекарал вода.
— Охо! — не сдържа изненадата си Антон, когато огледа простичкото, но поддържано в идеален ред оборудване на Селуянов.
— Принуден съм да се оправям сам — сви рамене Коля. — Без хитрост при нас нищо не се получава. Само нашата Аска умее да разкрива престъпления, като си остава честна, но за такова нещо трябва да бъдеш Аска.
— Аска — това Каменская ли е?
— Аха, точно тя.
— Ами защо тя успява, а ти — не? Нещо особено ли има в нея?
— Знам ли! — усмихна се Селуянов. — Сигурно е добра актриса. Умее да казва истината така, сякаш лъже, затова не й вярват. Ефектът е същият, а няма в какво да я упрекнеш.
— Как така? — заинтересува се фотографът. — Нещо не те разбрах.
— Абе просто е като фасул. Например прибираш се вкъщи и жена ти те пита: „Обядвал ли си?“ Всъщност ти си бил при любовницата си и прекрасно си се нахранил при нея, но кой знае защо, криеш очи и ломотиш неразбрано: „Какво? А, да… Да, хапнах… Обядвал съм, разбира се, не се безпокой.“ Толкоз. Ефектът е постигнат. Твоята благоверна е абсолютно сигурна, че ти, клетият, през целия ден си бил на крак, тичал си по задачи, не си имал време нито да хапнеш, нито да пийнеш дори вода. Жали те и те обича. Тоест ти си я излъгал, като си й казал чистата истина. Разбра ли сега?
— Хитро — разсмя се Антон. — А ти защо не умееш да го правиш?
— Не знам. Сигурно нямам тези качества. И мисля бавно. Аска улавя ситуацията в движение и моментално се адаптира към нея, а аз едва след няколко часа схващам как е трябвало да извъртя разговора или каква физиономия е трябвало да направя… Е, аз пък си имам моите хитрости. Да те нахраня ли първо или започваме веднага?
— И едното, и другото. Докато филмът се проявява, може да хапнем нещо, ако не те затруднява. После ще направим втора почивка, докато снимките изсъхват.
Снимките станаха чудесни, но Антон разбра това едва когато Селуянов му показа другите — онези, на които трябваше да монтира Емелянцева. Според замисъла на оперативния работник в резултат трябваше да се получат снимки, на които Олга е уловена в момент, когато се среща с различни мъже, които й предават някакви малки пакети. Ето защо кадърът с протегнатата за рестото ръка се оказа много полезен. Освен това трябваше да преоблекат Емелянцева.
— А каква е идеята? — попита озадачен Шевцов. — С каква цел го правим?
— За измама, разбира се, за какво друго! — пошегува се Селуянов. — В нашата работа има един прост закон: не измамиш ли, ще те измамят. Дай да ударим по едно кафенце, докато изсъхнат снимките.
— Не, за мене чай, ако може — помоли Антон. — Не бива да пия кафе.
— Защо? Болен ли си от нещо?
— Исхемична болест на сърцето.
— Сериозно? Че още си млад! — учуди се Коля.
— Имам я от дете. Ама не ме гледай, като че съм инвалид — разсмя се фотографът, — свикнал съм. С тази исхемична болест ме взеха и в казармата, две години изкарах, чак до края. Дори на работата почти не ми пречи. Присвие ме, да речем, веднъж на два месеца, полежа три-четири дни — и толкоз. Не е смъртоносно.
Селуянов запари пресен чай, направи сандвичи, извади от шкафа бутилка коняк, после неуверено погледна госта:
— Сигурно и това не бива?
Антон поклати отрицателно глава:
— Не бива. Но ти си пий, ако искаш, не ми пречи.
— Сигурен ли си? — зарадва се Селуянов. — Защото е неудобно някак си: аз ще пия, а ти ще ме гледаш.
— Ами аз цял живот гледам как хората пият, как танцуват по цели нощи, как се забавляват с момичета. Свикнал съм.
— А ти — нищичко, така ли?
— Страх ме е — призна Шевцов. — Само дето пуша, нямам воля да ги откажа. Но не си позволявам нищо друго. Ще ми се да поживея повечко.
— Правилно постъпваш — кимна одобрително Коля, извади чашка и си наля коняк. — За твое здраве!
Той гаврътна прозрачната кафява течност и улови учудения поглед на госта си.
— Какво ме гледаш така? Че го изпих на един дъх ли? Мислиш, че се пропивам?
Антон сви рамене и внимателно отпи от вдигащия пара чай.
— Сам ли живееш? — попита той вместо отговор.
— Сам. Жена ми избяга, не понесе тегобите на милиционерското семейство. — Селуянов бързо си наля втора чашка и моментално гаврътна и нея. — А ти не си ли женен?