— Няма за какво. Аз ви благодаря.
Вероника Матвеевна бавно се съблече и се захвана с простичката си вечеря. Яденето за Валерий вече беше приготвено — две апетитни пържоли с пържени картофи. Тя не можеше да си позволи това — хубаво месо се купуваше само за сина и се изразходваше икономично. За себе си Турбина вареше някакви по-евтини макаронени изделия и ги ядеше, поръсени със захар и капчица маргарин. Нищо, помисли си тя, докато изцеждаше уврялото фиде, щом нещата се оправят, Марат ще даде пари, както обеща. Много пари. Ще стигнат, за да се откупи от негодника Пашка и да поддържа що-годе прилично домакинството. Господи, до гуша й дойде от тази вечна нищета!
Глава 7.
Олга Емелянцева през целия си живот се бе срещала с милицията само два пъти: когато получаваше паспорта си и когато се регистрираше в новото жилище. Тъй че реакцията й при посещението на ниския, пооплешивял оперативен работник от „Петровка“ беше известно любопитство и същевременно — лека боязън. Той дойде без предупреждение, изненадващо, и Олга за кой ли път похвали себе си за навика постоянно да поддържа жилището в идеален ред, а не да го излъсква от време на време, както и да стои вкъщи не по пеньоар и раздърпана, а с елегантен домашен костюм. Тя придоби този навик, откак Марат започна да ухажва дъщерята на Бартош. Докато навремето срещите им се планираха предварително, откак се захвана с Еля, Марат никога не знаеше в кой ден и час ще намери пролука, за да прескочи при старата си приятелка. Посещенията му станаха нередовни и винаги неочаквани и Олга, която тайно се надяваше отношенията им да продължат, си създаде правило да бъде винаги готова за Марат — 24 часа в денонощието.
Оперативният работник, който се представи като Николай Селуянов, учтиво помоли за разрешение да седне и подреди на масата пред Олга няколко снимки.
— Кажете, моля, кои са хората, с които сте се срещали? — започна той.
Момичето внимателно разгледа снимките. Жената на тези снимки поразително приличаше на нея, буквално като две капки вода, но дрехите й бяха други — Олга никога не бе имала такива поли и костюми.
— Виждам ги за пръв път — учудено отвърна тя, след като вдигна очи от снимките.
— Ама как така, Олга Дмитриевна, снимали са ви с тях, а вие ми казвате, че ги виждате за пръв път — меко я укори Селуянов. — Как можете така откровено да ме лъжете? Та това сте вие, без никакво съмнение.
— Нищо подобно — започна да се ядосва Емелянцева, — не съм аз.
— Как да не сте вие? Погледнете по-хубаво, нали лицето е вашето!
— Тази жена много прилича на мен, но не съм аз — упорстваше Олга. — И изобщо — какво значи всичко това?
— Ами това значи, Олга Дмитриевна, че само в един ден — тринайсети май — вие сте се срещали с двама престъпници, които се издирват за системна продажба на наркотици. И аз имам всички основания да смятам, че им помагате. Ето, погледнете: този мъж е Валентин Кирюхин, три пъти осъждан, и вие вземате от него пакет с хероин. А после, два часа по-късно, са ви снимали с друг престъпник — по прякор Федот. Как можете да отречете, че това се е случило, просто не разбирам! Ето снимките, пред вас са.
— Но аз ви се кълна, давам ви честната си дума, че за пръв път виждам тези хора! — В паниката си Олга почти крещеше. — Станала е някаква грешка, чудовищна грешка, жената много прилича на мен, но не съм аз! Нямам и такива дрехи, ето… — Тя скочи, втурна се към гардероба и рязко го отвори. — Моля, погледнете, нямам такива дрехи, с каквито е облечена тя. Хайде, погледнете де!
Олга сякаш бе готова насила да повлече Селуянов към гардероба и да му демонстрира ефектните си тоалети. От очите й бликнаха сълзи и Николай разбра, че натискът е бил достатъчен, сега можеше да й подаде ръка за помощ.
— Тоест искате да кажете, че нашите служители са се припознали? — неуверено попита той. — Защото лицата ви са като две капки вода.
— Разбира се, че са се припознали — нетърпеливо подхвана Олга спасителния пояс. — Наистина — приликата е невероятна. И косата е същата. Но дрехите не са моите, погледнете! Изобщо не са в моя стил.
— Е, това са само думи! — отново дръпна назад Селуянов. — Какъв е стилът ви — това не е доказателство. Може наистина да не държите тези дрехи вкъщи, но в събота, на тринайсети, определено сте ги носили, а после сте ги изхвърлили. Обаче приликата е абсолютна, така че съм склонен да мисля, че вие все пак помагате на престъпниците в разпространението на наркотици. Олга Дмитриевна, ако веднага ми разкажете всичко за тях, аз ви гарантирам освобождаване от наказателна отговорност за съучастие. Е, разбрахме ли се?