Емелянцева отново изпадна в паника.
— Боже мой, какво да правя? — разплака се тя. — Как да докажа, че не съм аз? Не съм, разбирате ли? Не съм аз!!!
— Ходили ли сте в събота, на тринайсети май, в парка „Горки“? — попита Николай, като въртеше в ръцете си една от снимките.
— Не! Не съм ходила! Не съм ходила там от сто години! Какво ще правя там?
— А къде сте ходили, ако мога да попитам?
— До единайсет си бях вкъщи, после отидох на пазара, купих зеленчуци и месо, след това готвих. Въпросната събота очаквах гости…
— Така, хайде поред — прекъсна я Селуянов. — Кой може да потвърди, че до единайсет сутринта сте си били вкъщи? Идвал ли е някой?
— Не — притесни се Олга, — сама бях.
— Може би някой ви се е обаждал по телефона?
— По телефона? Да, разбира се, обади ми се мама, разговарях с нея петнайсетина минути, после се обади една приятелка — точно нея и мъжа й очаквах вечерта.
— В колко часа беше това?
— Мама се обади тъкмо когато ставах, май към девет, а Аня — по-късно. Да, да, спомням си, точно нея попитах какви зеленчуци трябват за зеленчуково рагу, тя ми продиктува продуктите и аз веднага започнах да се обличам за пазара.
— Значи е било някъде към десет и половина? — уточни той.
— Да, приблизително.
— Добре. А да ви е видял някой на пазара? Може ли някой да потвърди, че след единайсет наистина сте били на пазара, а не в парка „Горки“, където сте се срещнали с Валентин Кирюхин?
— Разбира се, разбира се — припряно заговори момичето, — нашият пазар е съвсем наблизо, на три минути пеша, тъй че постоянно срещам там съседи от нашия и от съседните блокове. Сега ще си спомня кои съседи видях на пазара в събота… — Тя сбърчи чело, но само след половин минута лицето й грейна. — Съпрузите от петия етаж, Фьодорови. Купуваха ягоди. Точно затова съм ги запомнила, защото ягодите са още много скъпи, а те купиха цели три килограма. Спрях се и на шега ги попитах за какво им са толкова много — да не смятат да ги препродават? А те ми обясниха, че синът им имал рожден ден и бил поканил десетина съученици, а на всички вече до смърт им били омръзнали тортите и пастите, така че искали да поднесат на децата за десерт ягоди със сметана. Попитайте ги, те ще потвърдят. Със сигурност ще си спомнят как ги спрях. Те дори ме почерпиха с ягоди.
— Ще ги попитам — кимна Селуянов. — Какво друго можете да си спомните? Да ви е видял още някой, да сте разговаряли с някого?
— Още… — Тя отново се замисли. — Отбих се и в гастронома за майонеза и сос, а там касиерката не можеше да ми върне ресто от петдесет хиляди, чаках я десетина минути да събере дребни, а тя непрекъснато мърмореше, че все й носели едри банкноти, откъде да им събирала рестото… Но не знам дали тя ще си спомни…
— Коя точно касиерка и в кой точно гастроном беше това?
— В гастронома на съседната улица, казва се „Елена плюс“, там има две касиерки, едната е младичка, на около осемнайсет, а другата е по-възрастна, има някаква много сложна прическа. Та точно тази, по-възрастната, нямаше да ми върне ресто.
— В колко часа бяхте в гастронома?
— Чакайте малко… Да, точно така, тя мърмореше, че трябвало вече да затварят за обедна почивка, а аз съм й виснала над главата с тези едри пари. Голяма кавгаджийка! — възкликна ядно Олга.
— Обедната им почивка от един до два ли е?
— Да. Значи сигурно е било един без десет или без пет.
— Добре — отново кимна Селуянов, — да продължим. Къде отидохте след гастронома?
— В хлебарницата, там почивката е от два до три, така че успях. А после се прибрах вкъщи.
— Кой може да го потвърди?…
И така нататък — чак до късно вечерта. Емелянцева старателно изброяваше хората, с които бе общувала през целия ден, а Селуянов мълчаливо кимаше, като си отбелязваше със задоволство, че дори Латишев да я е помолил да му осигури алиби, от страх тя е забравила за това.
— Добре, Олга Дмитриевна, ако ми казвате истината, излиза, че нашите служители са ви припознали с друга жена поради необикновената ви прилика. Разбира се, ние ще проверим всяка ваша дума, затова вземете, ако обичате, лист хартия и напишете обяснение: подробно изложете всичко, което сте правили на тринайсети май, и посочете имената и телефонните номера или адресите на хората, които могат да потвърдят думите ви.