След половин час Селуянов излезе от апартамента на Олга Емелянцева и от най-близката телефонна кабина се обади на Марат Латишев, за да му определи среща на „Петровка“.
Вилата на Бартош се намираше на много живописно място по Киевското шосе, близо до Переделкино. Латишев добре знаеше как най-лесно и бързо да стигне дотам, тъй че почти не се колеба за маршрута си, а изцяло се потопи в мрачните си мисли. Как можа да го предаде тази глупачка! Няма капчица мозък в главата си. Не беше очаквал от посещението си на „Петровка“ никакви неприятности, но щом видя физиономията на Селуянов, разбра, че жестоко се е лъгал.
— Отново ще ви задам предишния си въпрос — веднага започна Селуянов, — къде бяхте в събота, тринайсети май?
— Нали ви казах — бях си вкъщи.
— Кой може да го потвърди?
— И това ви казах: Олга Емелянцева, служителка в нашата фирма.
— Принуден съм да ви разочаровам — въздъхна Селуянов, — Емелянцева не го потвърждава. Ето, запознайте се с това.
Марат взе подадения му лист и бързо прегледа равните редове, написани с четливия почерк на Олга. Какъв идиотизъм! Нали я беше помолил… Какво, забравила ли е? Или е решила по този подъл начин да му отмъсти заради Еля? Но това е несправедливо. Колко пъти, когато е ходил при нея, е схващал по едва забележими признаци, че при нея ходи и друг мъж или дори други мъже. Правил ли й е някога сцени за това? Упреквал ли я е поне веднъж, опитвал ли се е да я изобличи в изневяра? Не и не. Винаги се е държал с нея като мъж, а тя си позволява чисто женски номера. И какво ще прави той сега? Ще се разкайва и ще съчинява нова лъжа ли?
— Бях си вкъщи — упорито каза Латишев. — Да, излъгах ви за Олга, тя не беше при мен в този ден. Но аз си бях вкъщи.
— Сам ли?
— Да, сам.
— А защо трябваше да намесвате Емелянцева?
— Ами нали искахте някой да потвърди…
— А пък няма кой да потвърди естествено — скептично се усмихна Селуянов. — Слушайте, Латишев, не знам защо имам чувството, че онази сутрин сте били край ритуалната зала в Кунцево. Греша ли?
— Грешите, не съм бил там.
— Но са видели вашата кола. Можете ли някак да обясните това?
Марат изстина. По дяволите, кой може да го е видял? Защото той остави колата доста далеч от площада, където се намира гражданското. И май никой от познатите му не живее в този район. Кой, кой може да го е видял?
— Защо смятате, че колата, която са видели, е именно моята? — Стараеше се да говори спокойно, но не успяваше.
— Защото зелен форд номер Т 308 МК е регистриран в Държавна автомобилна инспекция като кола, принадлежаща именно на вас, Марат Александрович Латишев, роден през 1969 година. Вашият коментар?
— Без коментар. Има някаква грешка.
Марат говореше това, което смяташе, че трябва да говори, но имаше чувството, че подът под краката му гори. Не можеше да си признае, инак щеше да се разкрие близкото му познанство с майката на Турбин и да започнат ненужни разправии. Вероника Матвеевна го бе помолила да я закара до гражданското. Естествено не бяха я поканили за сключването на брака, но тя непременно трябвало да бъде там. Разбира се, не каза на Марат защо, но той и без това се сети, макар че си премълча. Не, беше изключено да признае, но в такава ситуация нямаше как и да не отрича. Трябваше спешно да измисли нещо.
— Не, Марат Александрович, няма грешка — продължи оперативният работник тихо и сякаш укорително. — Така че избирайте едно от двете: или сте били близо до мястото, където бе извършено убийството, или сте дали колата си на човек, когото сте наели да провали бракосъчетанието на Елена Бартош. Какво избирате?
Марат дълго събира кураж. Нямаше изход. Постара се бързо да се настрои за ролята на страдащ, изоставен любовник. Но все пак кой гад е засякъл колата му в Кунцево? Ако го пипне, главичката му ще откъсне.
— Да, бях там — най-сетне дълбоко въздъхна той. — Бях. И какво от това?
— Именно, какво от това? — кимна в знак на съгласие Селуянов. — Били сте — и толкоз. Защо трябваше да го криете и да намесвате в тази история и горката Емелянцева? Поне нея да бяхте съжалили, обаче не, накарахте момичето да лъже, и то толкова несръчно! Е, какво правихте на тринайсети май в Кунцево, Марат Александрович?
— Вие не можете да ме разберете — сухо отвърна Латишев. — Изоставяла ли ви е някога жена?
— И още как! — позасмя се Селуянов. — И какво следва от това?