Когато Тамила започна настойчиво да му препоръчва дъщеря си за жена, Марат прие това като нейно желание да го има винаги под ръка като млад любовник. Но след като опозна Тамила по-отблизо, разбра, че е водена не толкова от сексуалните си желания, колкото от стремежа да предаде дъщеря си в добри ръце. Тя трезво преценяваше доста ниските умствени способности на Елена и се страхуваше момичето да не доведе вкъщи някой съвсем неподходящ и да стане жертва на мераклии за тяхното богатство. И ето че това в края на краищата се случи. Марат обвиняваше само себе си: не биваше да протака, трябваше веднага след Балатон да отведе Елена в гражданското. Да, но никак не му се искаше. Бартош постоянно го хвалеше, наричаше го своя дясна ръка, подчертаваше високото положение на Марат във фирмата и той, глупакът, се надяваше, че семейството няма да замине без него. Охо, и още как ще замине!
Еля носеше подарения от него пръстен и Латишев смяташе, че тя му е в кърпа вързана. Имаше принципното съгласие на момичето, а можеха да се оженят винаги, можеха да го направят и буквално преди заминаването. Най-важното е, мислеше си той, Еля да не научи за предстоящото заминаване. Инак всичко може да рухне. Първо, тя непременно ще се разбъбри за това и веднага ще се намерят желаещи да заемат мястото на Марат. И второ, тези желаещи като нищо може да обяснят на хлапачката, че и самият Марат се стреми към нея със същата цел — да замине заедно с богатия тъст. А ако сред тях се намери доброжелател, който реши да копне по-надълбоко, на бял свят може да излезе и връзката на Латишев с майката на Еля. А това вече би било краят на всичко.
Той си спомняше как тогава дотича при Тамила и тя напълно се съгласи с неговите аргументи. Но все пак беше невероятно цинична особа.
— Нека наричаме нещата с истинските им имена — отвърна му, като се протягаше лениво под тънкото одеяло. — Не за такъв съпруг за Еля мечтая. За живота в Русия ти си идеалният вариант. Хем си млад, хем си по-голям от нея, хубав си, преуспяваш. И мен задоволяваш напълно. Тук едва ли ще намеря нещо по-добро за нея. Но съгласи се, че Калифорния е съвсем друга работа. За тамошния живот й трябва коренно различен съпруг и аз съм сигурна, че ще мога да го намеря. Главният въпрос е как благополучно да я изведа от тук. Трябва да удържим още година и половина. През това време тя не бива нито да се омъжи, нито да забременее. Разбра ли ме? Затова залагам на теб. Направи я своя съпруга — и до отпътуването ни аз ще спя спокойно. После ще те вземем с нас в Щатите, ти ще й дадеш развод и аз ще се заема да уредя живота й. Услуга за услуга — ти ми опазваш Еля, а ние те извеждаме от тук. Между другото, скъпи, а защо ти не можеш да заминеш сам? Парите ли не ти стигат? Нали печелиш прилично при нас?
Боже мой, тя се изразяваше точно така: при нас. Не във фирмата, не при Ищван, а при нас. Да, Тамила Бартош никога не се притесняваше от приказките си, позволяваше на събеседника да вижда целия спектър на нейните истински представи и намерения. И дори човека, който един ден щеше да стане съпруг на единствената й дъщеря, тя наричаше просто нещо. Нещо неподходящо. Нещо прилично.
Но на Марат не му хареса въпросът за парите. Той наистина ги нямаше. Тоест имаше пари, и то напълно достатъчно, за да си купи билет до Щатите и да живее известно време в приличен хотел. Но само толкова. А за да си купи веднага хубава къща и да започне собствен бизнес, бяха нужни съвсем други пари. ТАКИВА пари той нямаше. Би могъл да има, ако… Ако не беше комарджия. Не можеше да надвие тази страст. Даваше си дума, кълнеше се, заричаше се, тормозеше се — и отново, и отново отиваше да залага. Но във фирмата на Бартош никой не биваше да знае за това, инак щяха да го изгонят за три секунди.
При този разговор с Тамила двамата стигнаха до едно заключение: трябва да скрият от Елена близката перспектива за заминаване. Тамила обеща внимателно да следи къде и с кого се движи дъщеря й и да контролира всички нейни познанства. Но все пак я изтърва. Макар че кой можеше да очаква такива непредсказуеми последствия от една съвсем невинна разходка с приятелка до института — за изпита на тази приятелка…
За съжаление Тамила научи за предстоящата сватба прекалено късно. Яростта й премина доста бързо, отстъпи място на хладни и трезви пресмятания. Този път тя сама се втурна да търси Марат.
— Това момче й влияе зле — каза му. — Той разбира, че не можем да им попречим. През двете седмици, които остават, аз няма да успея да предприема нищо, за да го компрометирам и да накарам Еля да го зареже. Влюбена е като котка и не иска и да чуе за отлагане на сватбата. Остава ми да се надявам, че ще успея бързичко да ги разведа. Ти обаче ще трябва да ми помогнеш.