Още тогава двамата съставиха своя план, според който младите съпрузи да се скарат толкова жестоко, че разводът да може да се оформи до средата на декември. Сега, след като подписването се отложи с един месец, можеха да опитат да използват това време за целите си. Все пак беше глупаво да се надяват на развод — ами ако се провали? Ако младият съпруг научи за заминаването, тогава и с клещи не можеш го откъсна от Еля, никакви скандали няма да минат, той няма да се поддава на провокации, всякакви лайна ще изяде, че и мерси ще каже. Най-важното е да не ги оставят насаме. Слава богу, Еля засега не е бременна, тъй че не бива да предизвикват съдбата. Покритото мляко котки не го лочат.
Латишев наблюдаваше къщата, седнал на пейката под клонестия дъб. Виждаше Еля и годеника й, които пиеха кафе на верандата, и беше абсолютно сигурен, че те не го виждат. Много пъти беше проверявал: тази пейка не се виждаше от къщата, гъстата листовина я скриваше солидно, макар да беше съвсем близо. Най-сетне той стана и бавно се изкачи на верандата.
Не му се зарадваха. И Еля, и Турбин дори не се опитаха да скрият това. Докато Еля възприе появата му като нещо съвсем естествено, просто малко ненавременно — като ранно прибиране на родителите от работа, когато в стаята ти има момче, то Турбин виждаше в Марат съперник и доста се изнерви. Латишев явно демонстрираше, че е вътрешен човек в тази вила, че е идвал тук неведнъж, знае кое къде е и дори има собствен комплект ключове от къщата, портата и гаража.
Еля, облечена в дълга лека пола с шест дълбоки цепки и копринено потниче с тънки презрамки, изглеждаше доста съблазнителна. Марат забеляза, че и дрехите й, и позите, които заемаше, целяха повече да покажат, отколкото нещо да скрият. Разбира се, това се правеше за Турбин, но излизаше, че е и за Марат. Тя постоянно улавяше върху себе си насмешливия поглед на Латишев, който се плъзгаше ту по заголения от цепката пълничък крак, ту по вдлъбнатинката между гърдите, която се откриваше всеки път, щом момичето леко се наведеше напред. Еля усещаше това и се смущаваше, а Турбин — за радост на Марат — изпадаше в ярост.
— Еленка, подай ми захарта, ако обичаш — помоли Латишев.
Когато тя му подаде захарницата, той я пое така, че да задържи ръката й в своята.
— А къде е пръстенът? — попита, като постави захарницата на масата и продължи с едната ръка да държи китката й, а с другата нежно да гали дланта й.
Еля се смути.
— Пръстенът ли? — едва чуто смотолеви тя, като го гледаше укорително.
— Боже мой, миличка, нима смяташ, че връзката ни е тайна за някого! — с лека усмивчица възкликна Латишев, без дори да поглежда Турбин, сякаш него го нямаше тук. — Но къде все пак е пръстенът? Защо си престанала да го носиш? Толкова ти харесваше!
Марат не играеше по правилата, но това не му бе неприятно. Той се бореше за живота си — сития, обезпечен, красив живот. И заради него бе готов да унижи това глупаво момиче, на което не му достигаше нито интелект, нито житейски опит, за да излезе достойно от създалата се ситуация и да постави Марат на мястото му. Олга щеше да знае как да постъпи на нейно място. Латишев буквално чуваше спокойния глас на приятелката си да казва: „Носих твоя пръстен точно толкова време, колкото дълго те харесвах. А сега ще се омъжвам за друг, ти вече не си ми любовник, затова и не нося пръстена, който ми подари. Имаш ли някакви претенции към мен?“ Той не би могъл да възрази по никакъв начин. Да, обаче ако беше Олга, а това е Елена. Елена не може да отговори така.
— Представяте ли си — обърна се той внезапно към Турбин, — това глупаче си мисли, че вие ще се обидите, ако носи този пръстен! Надявам се, не мислите, че сте били за нея първият мъж?
— Не бих искал да обсъждаме този въпрос — сухо отвърна Турбин. — Еля ще стане моя съпруга и ми е абсолютно безразлично как е живяла преди години.
— Ето виждаш ли! — тържествуващо се усмихна Марат и отново се обърна към Еля, като продължаваше да държи ръката й. — Приятелят ти гледа правилно на живота. От миналото на една жена трябва да се извлича полезен опит, а не поводи за трагедия. Нали така?
— И какъв опит според вас трябва да извлека от факта, че някога сте били близки с Еля? — все така сухо попита Турбин.
— Можете да ме попитате как трябва да я ухажвате, какво да й подарявате, къде обича да ходи на курорт, какви хотели предпочита, какви ресторанти, какви казина. Всичко ще ви кажа, нищо няма да скрия, честна дума! — разсмя се Марат. — Така ще можете да избегнете грешките, които навремето съм правил аз.