— Така сте живели вие — отвърна Латишев, като натърти на вие. — Затова лично вие можете да продължите живота си, както сте свикнали. Еля обаче е живяла съвсем различно и сега ще трябва да й осигурите нивото, с което е свикнала от дете. Инак ще бъде неприлично. Ще успеете ли да го направите?
— Престани, Марат, откъде ще вземе Валера толкова пари? — Еля все пак бе успяла да се изтръгне от силната прегръдка на бившия си любовник и сега седеше на малкото диванче, като се стараеше цепките на полата й да не я заголват откъм страната на Латишев. — Та той не е бизнесмен, а научен работник! — продължи тя, след като намери приемлива поза и постепенно започна да се успокоява. — Двамата с майка му живеят само с неговата аспирантска стипендия и нейната пенсия.
— Прелест! — промълви Латишев. — И как си представяш вашия бъдещ съвместен живот? Ще станете трима вкъщи с тези мизерни грошове? Или ти ще започнеш работа?
— Ама защо говориш така, Марат! — укорително каза тя. — Моите родители ще ни помогнат. Престани с твоите гадости!
— Родителите ти? Защо си въобразяваш, миличка, че те ще ви помагат? Защото досега са те издържали ли? Не, Елечка, трябва да те разочаровам: след сватбата няма да получите и пукнат грош.
— Но защо? — учуди се Елена. — Във всички мои познати семейства родителите помагат на децата. И на внуците помагат. Дават пари на всички. Защо казваш, че мама и татко няма да ни помагат?
— Защото, драга, твоите родители са хора с европейска култура, а не с руска като въшливите ти познати. А според европейските разбирания дъщеря, която се омъжва, излиза заедно с мъжа си от родителския дом и двамата започват да градят собствено семейство и собствен дом. Там женените деца никога не живеят заедно с родителите и изобщо не разчитат на тяхната помощ. Това не е прието. Неприлично е. Докато не си омъжена и живееш с родителите си, те те хранят, обличат и те изпращат на почивка. Между другото, ако ти е интересно, ще ти кажа, че аз платих изцяло сам нашата разкошна почивка на Балатон — от собствения си джоб. Защото ако те обичам и искам да отида с теб на скъп курорт, всички разходи са мой проблем, а не проблем на родителите ти. Но когато станеш нечия съпруга — тогава не, ще прощаваш! Всичко ще трябва да плаща твоят съпруг.
— Нарочно говориш така — упорито възрази Еля. — Не вярвам, че татко няма да ни дава пари. Той непременно ще ни помага. Затова престани да ни плашиш, ако обичаш.
— Но аз не те плаша, какво говориш, мила! — разсмя се Латишев. — Просто ти обяснявам неща, които не знаеш. Може би ти харесва да живееш в нищета? Ами живей тогава, за бога, радвай се! Вече разбрах, че приятелят ти е свикнал на такъв живот. Обаче ти, ти? Купувала ли си поне веднъж през последните пет години продукти от обикновен гастроном? Ти например обичаш рулца от раци, но не наше, руско производство — от три хиляди и петстотин, а вносни — по дванайсет хиляди опаковката. Купуваш си две кутийки и сядаш да гледаш телевизия. След половин час двете кутийки са празни — виждал съм това сто пъти. За половин час излапваш двайсет и четири хиляди, хем не вместо обяд или вечеря, а просто така, сякаш са чаша чай. За бюджета на родителите ти и за моя това е нищо. Но за твоя приятел и майка му — пенсионерката? С целия им месечен доход можеш десет пъти да гледаш телевизия. Ще ти хареса ли такъв живот?
— Слушайте, Марат — намеси се Турбин, — оставете ни сами да решаваме как ще живеем. В края на краищата човек може да живее и без рулца от раци, но това ще го решаваме двамата с Еля, а не тримата с вас.
— Вярно, човек може да живее и без рулца от раци — сговорчиво се съгласи Латишев, — може да се облича с дрехи втора употреба, да пътува с метрото и да почива у роднини на село, където нужникът е дървен и се намира някъде посред лехите, а топла вода изобщо няма. Всичко може. Въпросът е само: трябва ли? Заради какво, в името на каква велика ценност Еля трябва да променя навиците си и начина си на живот, с който е свикнала от дете? Еленка, дечко, кажи на мен, дето съм стар и глупав, коя е тази велика ценност? В името на какво си решила да правиш жертви?
— Ние се обичаме — каза Турбин, когато разбра, че Еля е съвсем стъписана и не може да даде отговора, който най-сетне би сложил край на подигравките на Латишев. — И в името на тази любов могат да се направят всякакви жертви.
— Съгласен съм — отново кимна Марат. — В такъв случай искам Еля да ми обясни: с какво чувството, което изпитва към вас, се различава от онова, което изпитваше към мен, и то съвсем доскоро, буквално седмица преди да се запознаете. Обясни ми, Еленка, имай добрината: какво толкова изпитваш към него, което не си изпитвала към мен. А, пиленце?