— Типични разсъждения на импотент — подхвърли Турбин. — Да отричаш ценността на нещо, което не притежаваш. Това ваша собствена теория ли е или сте я прочели някъде?
„Чудесно! — помисли си Латишев. — Все пак принудих този лигав интелигент да се включи във взаимните оскърбления. Дълго се държа — трябва да му го призная, но сега работата ще тръгне по-бързо, той губи контрол над себе си. Да, сега разбирам защо Тамила не е успяла да ги скара за две седмици. По темперамент той е флегматик и в разговор с нея никога не би допуснал да каже нещо, което да го принизи в очите на Еля. На Тамила не й приляга да говори с него за секс, както не е можела да говори пред него за мен, защото Еля щеше да приеме това като предателство от нейна страна. А аз мога да го правя, не издавам ничии тайни, говоря за себе си и за своите чувства.“
— Сам си противоречите — спокойно каза той. — Един мъж, който не може нищо друго, освен да се чука, започва да отрича ценността на всичко останало. Знаете ли кои хора са сигурни, че сексът е най-важното нещо? Одрипавелите неудачници, които не са успели да направят нищо друго в живота си. Затова утехата им е, че в кревата са гении, а всичко останало не е важно. Та нали сте философ, значи трябва да разбирате, че сексуалността не е продукт на цивилизацията, тя е заложена у човека по природа и да се гордееш с анатомичните си данни и физиологическите си възможности е също толкова глупаво и недостойно за истинския мъж, колкото например да се гордееш с гъстите си коси или с красивите си очи. С такива неща може да се гордее една жена. А истинският мъж е ценен само с това, което е постигнал, което е съумял да направи, да създаде, да изобрети. Та така, Валерий, аз имам с какво да се гордея. А вие?
Марат отмести поглед към Еля, която седеше все така вцепенена — като заек пред боа — и не смееше да помръдне. По физиономията й личеше, че колкото и да се мъчи, не може да схване същината на спора и затова нито успява да проумее привежданите от съперниците аргументи, нито е способна да прецени кой от тях е прав.
Налагаше се, както се изразяват в научните кръгове, да се свали нивото на дискусията.
— Еленка, обръщам се към теб. Не настоявам да вземеш решението си веднага, то е трудно и болезнено. Но преди да го вземеш, искам да претеглиш всичко. Нашата връзка продължи цяла година. Отношенията ти с него — той кимна към Турбин — са само от пет месеца. Ние с теб сме много по-привързани един към друг, защото се познаваме от по-дълго време. Разбираш ли това?
Еля послушно кимна — като прилежна ученичка, на която обясняват теорема в час по геометрия.
— Моето финансово положение е такова, че мога да ти осигуря сносен живот. Колкото до секса — спомни си Балатон. Нима беше недоволна от мен? Всичко беше нормално и се чувствахме много добре. И после, в Москва, пак ни беше добре. А сега си представи, че за пръв път в живота си ядеш праскови. Толкова са вкусни, че изяждаш наведнъж три килограма и ти се струва, че можеш да ги ядеш неспирно и с тонове. Но вече на петия килограм ти става лошо. На другия ден дори не можеш да ги погледнеш. А след месец започваш да гледаш на тях съвсем спокойно, с удоволствие ги ядеш, когато някой ти донесе, и дори не си спомняш за тях, когато ги няма на масата. Същото е и със секса. Разбра ли ме и сега?
Тя отново кимна и едва в този миг Турбин схвана какво става пред очите му.
— Държите се безобразно! — избухна той. — Престанете да я притискате! Възползвате се, че е лесно да й се внуши нещо и че ви слуша безропотно. Махайте се от тук!
— Елечка, да си тръгвам ли?
Тя отново кимна. От очите й се търкаляха едри сълзи, но Еля не ги забелязваше и гледаше някъде встрани от седналите до нея мъже.
— Добре, дечко, ще си отида, макар че господ ми е свидетел колко не ми се иска. Твоят приятел ме нарече импотент и безобразник, а това означава, че не е далеч денят, когато ще нарече и теб глупачка и кучка. Щом един човек по принцип е способен да обижда, само въпрос на време е да започне да обижда и любимата си съпруга. И нещо друго. Ти знаеш поговорката „Бог дал — бог взел“, нали? Тя ни напомня, че всичко, което е дадено на човека по природа, може всеки момент да изчезне. Гъстата коса може да започне да капе. Красивото лице може да бъде обезобразено поради нещастен случай. Дори животът може внезапно да секне. Ала онова, което е направено от човека, понякога трае с векове. И онова, на което се е научил сам, вече няма да изчезне, защото не му е дадено от Бог, който може да си го вземе, а човекът го е направил сам, сам го е постигнал. Утре твоят приятел може да се разболее от тежък грип и сексуалната му привлекателност значително да отслабне. Какво ще остане тогава? Нищета и скука. А ако това се случи с мен, всичко ще си остане, както е било преди. Спомни си, Елечка, колко пъти се е случвало да нямам сили, но ти пак си оставала доволна.