Марат бавно се надигна, наля в чашката си останалото в кафеника кафе и го изпи прав, като наблюдаваше крадешком Еля и Турбин. Еля изглеждаше потисната, а Турбин — бесен. Сега вече можеше да ги остави сами — когато първият шок отмине, те ще се впуснат в продължителни разговори. Ако Турбин започне да хули Марат, ще пострада самият той — Марат не току-така подхвърли фразата си за обидите. Колкото по-груб става Турбин, толкова повече Еля ще се убеждава в правотата на Латишев. А ако Турбин се държи меко и интелигентно, аргументите му няма да стигнат до Еля: тя трудно схваща финеса, разбира само прости фрази и познати думи. Марат отдавна бе забелязал това.
Глава 8.
Апартаментът, който бе останал на Селуянов след развода, беше огромен и неподреден, липсваше му уют. Жена му не пожела да си поделят жилището, защото от самото начало се знаеше, че бъдещият й нов съпруг е доста голяма клечка във Воронеж и няма никакви жилищни проблеми. Николай си избра да обитава голямата стая и кухнята и поддържаше там ред и чистота, а на останалите две стаи и антрето просто не обръщаше внимание. Често тук идваше Юра Коротков, който живееше в малка гарсониера заедно с жена си, сина си и парализираната си тъща. След като прекараше няколко часа сред тишината и спокойствието на просторните палати на Селуянов, той малко живваше и събираше сили. За най-голям късмет смяташе вечерите, когато жена му вдигаше скандал по някакъв дребен повод и принуждаваше търпеливия Коротков да побягва от къщи, затръшвайки вратата след себе си. В такива вечери Юра хукваше към метрото и само след петдесет минути влизаше в тихата обител на своя приятел и колега — неразтребена, потънала в прах, с прокъсани тук-там тапети, но пък спокойна и стабилна за убежище. Апартаментът на Селуянов беше единственото място, където Юра можеше да се наспи добре. Може би за това допринасяше и навикът на Николай още щом свършат зимните студове, постоянно да държи всички прозорци отворени, тъй че въздухът в апартамента винаги бе свеж и прохладен, а у Коротков, поради опасения да не би парализираната тъща да се разболее от пневмония, малките прозорчета се отваряха само по за 15 минути на денонощие за хигиенично проветряване. Всеки, който е имал вкъщи парализиран болен, познава този специфичен тежък мирис на лекарства, урина и вечно влажно бельо, което съхне на най-неподходящи места из целия апартамент. Вкъщи Юра се събуждаше сутрин с натежала глава, ядосан и вечно недоспал.
Днес обаче извади късмет. Когато сутринта започна да се приготвя за работа, жена му за пореден път мнително го попита за къде се докарва в събота. Странното беше, че през последните четири години Юра не бе прекарал у дома си нито една събота, но всеки път подготвянето му за работа бе придружено от мнителни въпроси и нелицеприятни изводи от кратките му, учтиви отговори. Съпругата му от вчера бе в лошо настроение, тъй че не бяха нужни много усилия от страна на Коротков, за да я докара до заветните думи, които му отваряха пътя към мечтания диван на Селуянов под отворения прозорец в празната стая на апартамента му. Колкото по-груби и цинични бяха думите, които произнасяше жена му, толкова по-силно и по-дълбоко можеше да си позволи да се обиди Юрий.
— Чувствам, че би се радвала да умра и да не ти преча повече — сухо каза той, метна през рамо чантата си и отвори входната врата. — Ще нощувам в службата или у Колка, почини си от мен, може би най-сетне ще разбереш, че не може да тормозиш хората до безкрай.
Съботният ден мина в тичане насам-натам и много грижи — Николай се занимаваше с Марат Латишев и неговото алиби, а Юра посвети част от деня на Екатерина Голованова, чието поведение не му харесваше и му се виждаше подозрително. Наистина трудно можеше да се предположи, че тя сама е извършила две толкова сложни и предварително подготвени убийства, но като нищо е могла да бъде техен инициатор. А кой може да й е бил съюзник? Родителите на Елена? Майката на Турбин? Изоставеният любовник Марат Латишев?
През останалата част от деня той работи върху поведението на странната Вероника Матвеевна Турбина, която след шейсетата си година внезапно е била обзета от страст да сменя жилищата си. Разбира се, съботата не бе най-подходящият ден за ровене в стари събития, защото през май вече бе започнал вилният сезон и беше трудно да завариш някого у дома му. Но в крайна сметка Юра успя да си направи някои изводи.