У Селуянов отидоха заедно, след като се срещнаха по средата на пътя. Отбиха се в големия универмаг и накупиха много продукти. Вярно, Коротков купи повечето неща. Така правеше винаги когато отиваше на гости у приятеля си. Отначало Коля се опитваше да се прави на гостоприемен домакин и да приготвя вечеря за Коротков, но Юра бързо прекрати кулинарните му тренировки.
— Коля, вкъщи ме тъпчат с храна, която не ща и да погледна. Не защото Ляля готви лошо — просто сме четири гърла с две не твърде големи заплати, тъй че й се налага да пести. Разбира се, със същите тези пари аз бих се хранил по съвсем друг начин, но мога ли да й кажа дума напряко? За всичко си има готов отговор: Ако носеше вкъщи пари, колкото носят Иванов, Петров или Сидоров, тогава можеше да ми казваш как да те храня и какви продукти да купувам. Какво мога да й възразя? Че не съм виновен, защото във времената на моята младост беше престижно и почетно да учиш наказателно право и да работиш в милицията, а стопанското и финансовото образование означаваха да се обречеш на скучно и монотонно живуркане в качеството на юрисконсулт в някое предприятие? И че преди двайсет години, когато си избирах какво да уча, не можех да предположа, че нещата ще се променят коренно? Че всички финансисти, икономисти, плановици, счетоводители, дето преди двайсет години, меко казано, не ги смятахме за хора, днес ще станат господари на живота и милионери, а ние — гордостта, елитът — ще се озовем в канавката на живота — оплюти и препикани от всички. С една дума, Коля, ако ти ме пускаш да преспивам при теб, готвенето ще бъде мое задължение. Пръстите ще си оближеш.
Селуянов на драго сърце се съгласи.
След като напълниха мрежите с някакви невероятни сосове, подправки, зеленчуци, чиито имена Селуянов дори не бе чувал и нямаше представа как се готвят и с какво се ядат и от които Юра купуваше само по една-две бройки, те бързо закрачиха към блока на Селуянов.
— Какви са тия аромати, дето се носят от твоята чанта? — питаше нисичкият Селуянов, като поглеждаше плахо отдолу нагоре в лицето масивния Коротков и трескаво преглъщаше гладните си слюнки.
— Не казвам — строго отговаряше Юра, за когото най-голямото удоволствие бе да накара приятеля си да тъне в догадки.
Той никога не му казваше предварително какво смята да готви и от какви точно продукти. Но гозбите му винаги ставаха великолепни.
— Голям негодник си, Коротков! — сърдеше се Коля.
— Нали знаеш, че аз мога да изтърпя всичко освен неудовлетворено любопитство. Хайде кажи, на какво ми мирише, а? На маринован чесън ли?
— Не.
— На див лук ли?
— Не. Коля, стига си разпитвал! — разсмя се Коротков и отвори вратата на входа. — След един час ще разбереш.
— Ама ти съвсем си озверял! — възмути се Николай. — За един час ще пукна от глад и от любопитство.
— Ако се държиш прилично, ще те пусна в кухнята да погледаш майсторско готвене — обеща му Коротков.
Двамата отидоха направо в кухнята. Юра си върза престилка и започна да почиства и нарязва зеленчуците, а Селуянов подреди пред себе си листовете с бележки, които бе откъснал от бележника си.
— С две думи Латишев си призна, че в момента на убийството се е намирал близо до сградата на гражданското отделение в Кунцево — заключи той, след като разказа накратко на Юра епопеята си с Марат и неговата приятелка Емелянцева.
— А кой е видял колата му? — попита Коротков, който режеше лука на ситно и бършеше сълзите си с опаката страна на дланта.
— Честно казано — никой. Блъфирах — призна си Коля.
— Какво, толкова нагло?
— Е, не съвсем. Зелена кола е имало със сигурност — един човек я е видял. Вярно, номерът е вече полет на фантазията ми. Оказа се, че съм уцелил.
— И кой е този човек?
— Едно младо момче, работи на кран на строежа наблизо. Седи нависоко — гледа надалеко. Първата ми работа беше да отида при тези строители, добре че работят в събота. Кранистът каза, че площадът, на който се намира гражданското, се виждал добре от неговото място и той постоянно поглеждал нататък. Канел се да се жени скоро, та му било интересно. И си спомни, че някъде малко след десет от гражданското през площада профучала зелена кола.
— Имал си късмет — кимна одобрително Коротков. — И какво смяташ да правиш по-нататък?