Еля наведе глава и тежко се отпусна на стола, без да обръща внимание, че мачка разкошната си сватбена рокля. По бузите й тихо рукнаха сълзи, тя подсмръкна и избърса лицето си с длан.
— Хайде-е, започна се! — сухо отбеляза Тамила, която внимателно подреждаше в кутийките разхвърляните по масата скъпи украшения. — Толкова си нервна, мила, че човек не може вече дума да ти каже. Стегни се, инак на хората ще им бъде трудно да общуват с теб. Не разбираш от шега, обиждаш се от нищо и никакво, веднага се разплакваш. Характерът ти е просто отвратителен!
При последните думи на майка си момичето скочи и избяга в стаята си. Майка й никога не бе крила недоволството си от избора на Еля. Дъщеря на горд и независим грузински учен и известна писателка от дворянския род Берсеневи, самата тя навремето се бе омъжила за унгареца Ищван Бартош, син на акредитиран в Москва дипломат. Чуждестранните делови връзки по линия на семейството на мъжа й, съчетани с фамилните скъпоценности на рода Берсеневи, бяха позволили на Тамила Бартош да води доста приятен и лек живот, да блести по приеми и делови обеди, придружавайки съпруга си при неговите пътувания — отначало на гости у живеещи в чужбина роднини, а после — във връзка с напълно легални бизнесдела. Ярка, свободомислеща, с изразително гърбоносо лице и гъсти гарвановочерни къдрици, с висок бюст и пищни бедра, Тамила бе постоянно в центъра на вниманието и на нейните четирийсет и пет години далеч не й липсваха обожатели. А че значителна част от тях бе съблазнена далеч не от личните й качества, а изключително от връзките и богатството на Ищван — това и през ум не й минаваше. Израснала в семейство от елитарната интелигенция, свободно владееща немски и унгарски, от малка свикнала с богатството, любовта и всеобщото внимание, тя и до ден-днешен възприемаше своята привлекателност като нещо, разбиращо се от само себе си, нещо, което е съществувало винаги и ще изчезне само заедно с нея.
Естествено си бе представяла бъдещия си зет по съвсем определен начин. Тази представа нямаше нищо общо с добросъвестния очилат аспирант, който живееше с майка си — гол като пушка, без блестящо бъдеще. Вярно, Пища (подчертавайки произхода на мъжа си, Тамила произнасяше и домашното галено име на мъжа си по правилата на унгарския език), та Пища би могъл да уреди добра кариера на момчето, да го привлече в бизнеса си, може би дори да го вземе за съдружник. Но дали би си струвало? Аспирантът далеч не изглеждаше като къс самородно злато, за чиято обработка би имало смисъл да се пилеят време и пари. Обикновен глупчо, без делови нюх, без склонност към финансова дейност, без нужната ловкост и енергичност. След като се вгледа в него по-внимателно, Тамила реши, че цялата работа е в невероятната му сексуалност, на която нейната глупавичка млада дъщеря не може да устои. Момчето бе толкова сексуално, че дори свръхопитната в тези работи Тамила го усещаше. Когато са задействани толкова мощни природни механизми, всяко препятствие само усилва взаимното привличане, мъдро прецени майката, тъй че е безсмислено да се опитва да придума дъщеря си и да отмени сватбата — така би могла само да навреди. Нищо, нека се оженят, цинично си мислеше Тамила, да се чукат до припадък и отвращение, а после ще може кротичко да ги разведе. Само трябва още от началото да избие от главата на дъщеря си заблудата, че небесата ни дават съпруг веднъж завинаги — в бедност и богатство, в мъка и радост, в болест и здраве, докато смъртта ни раздели… и тем подобни глупости. Нека Елена още сега, в навечерието на сватбата си, да разбере, че утрешното събитие е нещо съвсем обикновено, а не изключително, че такива събития ще има в живота й — дай боже! — още много.
Еля излезе от стаята си със зачервени очи и подпухнало лице. Беше облечена не в разкошната бяла рокля, а с изумруденозелен лъскав клин и дълъг почти до коленете блузон на сиви и зелени цветя. Гъстата й черна коса бе вдигната високо на тила, закрепена с шнола, и откриваше трогателно тънко, крехко вратле. Момичето имаше плътни, красиво очертани устни, покрити с тъмно червило.
— Отивам у Катя — предизвикателно съобщи тя на майка си, очаквайки поредния взрив на кавгата.