Няколко минути двамата мълчаха, защото Коротков пристъпи към деликатна и изискваща съсредоточаване процедура — приготвянето на маринатата. Тъй като сред покъщнината на Селуянов нямаше специални чашки за отмерване, Юра трябваше да мери на око всички съставки. Всякакви странични разговори бяха недопустими.
След като приготви маринатата, Юра внимателно изсипа в нея нарязаното и предварително начукано месо и засече времето.
— Пържолите по таджикски трябва да се мариноват точно четирийсет и пет минути — съобщи той. — Те ще бъдат нашето второ топло ястие. А първото ще бъде готово след десет минути.
— И какво ще представлява то? — измъчван от нетърпение, попита Коля.
— Рагу от десет различни зеленчука. Не бой се, ще ти хареса, вкусно е. Та така, да се върнем към моята бабичка. Засега ще оставим открит въпроса за парите и ще видим с какво се занимава тя днес. А днес, сърдечни ми друже Селуянов, тя, първо, не желае синът й да се ожени за Елена Бартош — при това не го желае без каквито и да било разумни обяснения, а второ, кой знае защо, хуква към края на географията — чак в Люберци, и влиза в необясним за мен контакт с два пъти осъждания алкохолик Павел Смитиенко.
— С кого, с кого?! — изведнъж се развълнува Селуянов, като от изненада тръсна пепелта от цигарата си не в пепелника, а в чашата с минерална вода. — С Паша Смитиенко ли?
— Да. Да не би да го познаваш?
— Ама забрави ли, Юрка? И ти го познаваш. Не може да не си спомняш. Осемдесета година, викаха ни като свидетели, защото всички го познавахме. Е, спомни ли си?
— Леле, как не се сетих! — Коротков тежко се отпусна на стола и избърса ръцете си в престилката. — Значи е онзи, същият?
— Ами да. Смитиенко.
— Как съм могъл да забравя фамилното му име! Виж ти! Именно, именно, сега си спомням — Павел Смитиенко. Господи, каква гадост! — Той се намръщи погнусено. — Като си спомня, иде ми да повърна. И какво общо може да има такъв отвратителен тип с една пенсионерка, бивша лекарка, дъщеря на виден архитект?
— Поръчка? — предположи Николай. — Да му е поръчала да провали сватбата на сина й?
— Възможно е. Но защо? Защо до такава степен тя не иска синът й да се ожени за Елена? Впрочем ако Смитиенко наистина е алкохолик, да изтръгнем истината от него е въпрос на минути. Утре сутринта тръгвам за там, ще го напоя с водка аванта.
— И аз ще дойда — решително заяви Селуянов.
— За какво си ми? — учуди се Юра. — И сам ще се справя, не е голяма работа.
— Ами любопитен съм — усмихна се Николай. — Пък ми се ще и да видя Пашка — колко години минаха оттогава…
— Добре — съгласи се Коротков, — ще идем заедно.
Те вечеряха, изпиха бутилка водка, от която на Коротков се падна малко по-малко от третината. После още дълго седяха в кухнята, сякаш през работната седмица не бяха се наприказвали. Коля тъгуваше за децата си и с омраза си спомняше жена си — тази предателка. Юра се оплакваше, че не може да изостави своята Ляля сама със сина им и парализираната й майка. И, разбира се, обсъждаха странния, заплетен случай с убийството на двете младоженки и двете еднакви писма, получени вечерта преди убийствата от съвсем други младоженки. И двамата от време на време въздишаха:
— Жалко, че Аска е в отпуска! Тя щеше да разкрие тази загадка…
Неделята, която обещаваше да бъде спокоен и ленив ден за Настя Каменская, неочаквано се изпълни с напрежение — от сутринта до вечерта. Отначало се обади майка й, Надежда Ростиславовна. Настя и Алексей трябваше да им гостуват за неделен обяд, но плановете се променили. Извикали Леонид Петрович да отиде спешно в службата си, в юридическия институт, където той преподаваше криминалистика. Внезапно починал един от ръководителите на института и трябвало да се организират погребението и панихидата, а понеже беше неделя, не могли да намерят никого друг.
— Настюша, тъй като татко ти сега тръгва и явно няма да се прибере до късно вечерта, ще постъпим другояче — решително каза майка й. — Сега той ще ме докара при теб, а довечера, след като оправи нещата, ще ме вземе. Ще се видим с теб, ще си погукаме, а вие ще ни дойдете на гости… да речем, във вторник или в сряда.
— Разбира се, майче.
Неочакваното посещение на майка й означаваше, че вече не може да разчита на първата половина от деня, предвидена за спокойна работа върху превода. Трябваше да започне чистенето, да пусне прахосмукачката, да подреди по местата им разхвърляните вещи, да отиде до магазина, да сготви за обяд. Подобна перспектива не й изглеждаше никак розова. Но и през ум не й мина да избегне срещата с майка си.