Настя нежно погали мокрото от потта лице на брат си и го млясна по носа.
— Саня, просто ме изумяваш! Защо си мъкнал тази ужасна тежест сам? Льошка щеше да слезе да ти помогне. Ще се изсипеш… Шампион по вдигане на тежести ми се извъдил! Ще уредя кашона, дето ти е в повече, бъди спокоен. И ние с Чистяков имаме родители.
— Чудесно! — зарадва се Саша. — Налей ми тогава да пийна нещо и ние ще тръгваме — да откараме тези пусти кашони.
Настя донесе на брат си чаша минерална вода и с нежност се загледа в мършавата му шия, където в такт с големите глътки се движеше изпъкналата адамова ябълка. Внезапно й хрумна една идея.
— Саня, защо Дашка не остане у нас, докато ти сновеш насам-натам с колата, а? Защо и тя да се разкарва — само да диша бензинови пари! С нея ще прегледаме плодовете, ще ги сортираме — кои трябва да се ядат веднага и кои може да постоят, ще си побъбрим по женски. Дашуня, какво ще кажеш за моето предложение?
С тези думи Настя незабелязано намигна на Даша като намек, че работата изобщо не е в плодовете.
— О, наистина, Сашенка, нека да остана, а? А ти после ще минеш да ме вземеш.
— Добре — сви рамене Каменски, — остани. Ще се върна да те прибера към пет.
Двамата с Льоша слязоха при колата и домъкнаха още един такъв кашон, чието съдържание предстоеше да поделят между родителите на Льоша и Настя.
Едва бяха затворили вратата след Саша, когато пристигна разкошната и убийствено елегантна Надежда Ростиславовна. Настя видя зад гърба й втория си баща с огромен сак в ръка.
— Детко, предавам ти майка ти и тръгвам — бързо каза Леонид Петрович, който разбираше дъщеря си и от най-бегъл поглед. Той веднага забеляза сянката на ужас и отчаяние по лицето на Настя, както и присъствието на Даша, и разбра, че за това малко апартаментче хората са станали множко. Настя е нервна и притеснена.
Настя го целуна, благодарно, без да крие облекчението си.
— Вземи този сак, за тебе е.
— Какво е това? — учуди се Настя.
— Подаръци от майка ти. Донесла ти е от Швеция разни дрешки и бурканчета.
Настя хвърли поглед към часовника. До пристигането на журналиста и фотокореспондента оставаха двайсет минути. Ако днес не полудее, вече никакви психически разстройства не я заплашват.
През останалите двайсет минути тя успя да инструктира Даша, да й обясни накратко ситуацията, да се преоблече и дори леко да се гримира. Точно в три часа дойдоха Антон Шевцов и журналистът, който се представи като Слава Вострокнутов.
— Не бих искала снимката ми да се появява във вестника — каза Настя, след като настани в хола гостите си и Даша. — Затова ви предлагам равностойна замяна. Ще вземете интервю от моята снаха — съпругата на брат ми, която също беше там. Антон, спомняте ли си Даша?
— Разбира се — усмихна се Шевцов. — Трудно е да не ви запомни човек — имате толкова ярка външност.
— Не че имам ярка външност, ами коремът ми е голям — звънливо се разсмя Даша. — Просто в гражданските отделения рядко може да се види булка в толкова напреднала бременност като моята. Но оценявам вашата деликатност.
— Та така — продължи Настя, — интервю ще ви даде Даря Каменская, нея можете да я снимате колкото си искате. Ако имате въпроси, на които мога да отговоря само аз, и настоявате тези моменти да фигурират в интервюто, ще ви отговоря, но ще припишете думите ми на нея. Мен изобщо не бива да ме споменавате. Съгласен ли сте?
По физиономията на журналиста Настя разбра, че настоятелността й не му харесва, че е искал да вземе интервю от служител на милицията, та после да използва този факт като свидетелство за близкото си познанство с хора от Градското управление на МВР. Когато някой не желае да разговаря с теб и не ти дава никаква информация, често се оказва полезно да подхвърлиш уж между другото: Знам как се борави със сведения от деликатен личен характер — дори детективи на драго сърце ми дават интервюта, ето например преди седмица бе публикувано интервюто ми с Каменская от отдела по борба с тежките криминални престъпления. Но дали на Слава Вострокнутов му харесваше идеята й или не — той щеше да постъпи тъй, както тя му кажеше, защото във вчерашния съботен брой на „Криминален вестник“ вече беше обещано, че в понеделник ще бъде публикувано ей това проклето интервю. Тоест той трябваше на всяка цена да го подготви днес.
Антон веднага направи няколко снимки на Даша, та после да не я откъсва от разговора, след което Настя го отпрати в кухнята, остави го в компанията на мъжа си и майка си и се върна в хола.