Беше вече осем вечерта, би трябвало да си легне по-рано, та утре да изглежда добре, тъй като щеше да става много рано: още в седем щеше да дойде Наташа да направи прическата й, в осем — Галя, за да я гримира, после маникюристката, а в девет и половина трябваше да е вече в колата на път за гражданското. Ритуалната зала отваряше в десет и Тамила настоя да им определят час веднага след отварянето. Дъщеря й трябваше да бъде първа, а не да чака на опашка заедно с останалите.
— Върви! — равнодушно сви рамене майка й. — Пак ще си легнеш късно и утре ще изглеждаш като маринована риба. Защо аз да се притеснявам, ти се омъжваш — сватбата си е твоя, не моя.
Еля мълниеносно изхвръкна от апартамента и силно затръшна вратата, за да не се разплаче отново. Понякога люто мразеше майка си. И през последните месеци това понякога се случваше толкова често, че спокойно можеше да се нарече почти винаги.
Близката й приятелка Катя живееше в съседния вход. Някога момичетата бяха съученички, после заедно кандидатстваха в университета. Катя се представи блестящо, а Еля получи двойка още на втория изпит. Сега Катя беше вече в трети курс, а Еля още се мотаеше, редовно ходеше в чужбина — ту с родителите си, ту на екскурзия — и се преструваше, че изучава история на киноизкуството. Тамила, която не бе работила нито ден в живота си, смяташе това за напълно нормално — трябваше само да намери подходящ съпруг за дъщеря си, такъв, който би могъл да поддържа подобно съществуване на нужното ниво.
Катя страшно се изненада, когато видя приятелката си.
— Еля? Случило ли се е нещо?
— Нищо не се е случило. Дойдох да си побъбрим.
— Вечерта преди сватбата? — недоверчиво попита Катя. — Нямаш ли си друга работа?
— Ако ти преча, ще си отида — избухна Еля. — Какво, лош момент ли улучих?
— Какво говориш, влизай! — успокои я Катя. — Просто много се учудих. Обикновено младоженките в навечерието на сватбата са заети с какво ли не — коли, гости, продукти и тем подобни. А после до късна нощ седят с избраника си в някое потайно кътче и си мечтаят как утре по това време ще правят същото, само че вече на законно основание.
— Не знам как се държат младоженките — ядосано каза Еля. — Ти си ми единствената приятелка, но още не си се омъжвала.
— А, през тези три години почти половината момичета от нашия курс се омъжиха — засмя се Катя, — тъй че съм се нагледала на младоженки. Ще пиеш ли чай?
— Бих хапнала нещо — смутено призна младоженката.
Катя внимателно я погледна.
— Елена, стига си усуквала! Нали те виждам, че идваш направо от вас — гримът ти е пресен, а си и с чехли.
— Какво от това?
— Тогава защо си гладна? Да не би майка ти да не те храни? Или пак сте се скарали с нея и си хукнала подплашена, дори си забравила да се обуеш?
Устните на Еля затрепкаха и след секунда тя вече ридаеше на рамото на приятелката си.
— Защо мама толкова го мрази? Какво лошо й е сторил?
— Еленка, мила, защо трябва тя да го обича, кажи ми! Ти трябва да обичаш своя Валера — и го обичаш. Не искай от майка си вкусът й да съвпада с твоя.
Катя галеше по главата разплаканото момиче и тъжно си мислеше, че нейните доводи май са доста сложни за добродушната, но ограничена Елена. С нестихваща болка отново и отново си задаваше въпроса: какво бе намерил в това глуповато момиче блестящият бъдещ учен Валерий Турбин? Беше аспирант към Катедрата по философия и Катя се запозна с него, когато той цял семестър води семинарни занимания в тяхната група. Турбин веднага забеляза рядко способната студентка сред общата маса третокурсници, само с нея можеше да разговаря на езика, на който бе свикнал да общува с професори и доценти. Взаимният интерес скоро прерасна във взаимна симпатия, която плавно премина в привличане — и кой знае докъде щеше да се стигне, ако безделницата Еля не бе решила веднъж да отиде с приятелката си в института, за да й окаже морална подкрепа, докато тя се явява на изпит по социална психология. В аудиторията Катя се сражаваше с въпросите от билета си в компанията на преподавателя, а в коридора Елена, подпряна на един перваз, й съчувстваше заедно с младия аспирант, който случайно бе минал от тук. Още с излизането си от аудиторията от един бегъл поглед Катя разбра какво се е случило. Но Еля и Турбин си обясниха внезапното й пребледняване с пренапрежението и вълнението от изпита.
Катя се примири веднага — по характер не беше боец и не влезе в битка с Еля за мястото до Турбин. Раната още не бе заздравяла, но нали Катя неслучайно си бе избрала специалност, в която изучаваше философия, социология и психология! Занимаваше се с нещо, което лесно й се удаваше, което й бе близко, ясно и интересно. И успя да раздели в сърцето си любовта към Валерий Турбин и приятелството към своята съседка и приятелка Еля Бартош. Дълбоко в душата си дори малко съжаляваше Еля: та тя нямаше нито приятели, нито работа, която да я интересува, нито изобщо някакви интереси. При такъв живот романтичната история наистина се превръща в център на съществуването, на помислите, на чувствата и всичко, което я заплашва, се възприема като катастрофа или поне като трагедия. В моя живот, каза си Катя, дай боже, ще има и други интересни и умни мъже, а къде би ги намерила Елка? Та тя не ходи никъде, с никого не общува, вярно, пътува в чужбина, но в тези туристически групи се събират предимно жени, ако се случи и някой мъж, той непременно е с жена си или с детето си. Самотните богаташи не пътуват с екскурзионни групи. Еля не може да се запознае с някого и на улицата — още от малка строго са й внушили, че това не бива да се прави. Вярно, на Елка не й пукаше от родителските забрани, но пък и сама прекрасно разбираше: при положението на баща й никой от семейството няма право да рискува със случайни познанства. Така можеш да доведеш вкъщи собствения си грабител или убиец…