Еля най-сетне се успокои и момичетата си бъбриха почти до единайсет часа. Когато се прибираше, Еля извади от пощенската кутия вестниците и малък бял плик. На него нямаше адрес и тя замислено го повъртя в ръцете си, размишлявайки дали да го отвори, или да го отнесе на родителите си. Любопитството победи, Еля разкъса плика и извади сгънат на четири лист. На него с едри печатни букви пишеше:
„НЕ ПРАВИ ТОВА! ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ.“
Глава 2.
Настя тъкмо бе застанала под душа, когато на вратата се позвъни. Льоша отвори и в жилището като вихър нахлу Даша — очите й грееха. Беше бременна в осмия месец и затова вместо в сватбена рокля, беше облечена в лек костюм от кремава коприна, състоящ се от широк свободен панталон и дълга клоширана блузка с красиво падащи гънки. Бременността не бе развалила лицето й, обрамчено с гъсти коси с цвят на мед и узряло жито. Огромните й сини очи гледаха ласкаво и приветливо и в добре ушития си костюм тя изглеждаше не толкова като бъдеща майка, колкото като чаровна дебеланка.
— Така си и знаех — още спите! Хайде, Анастасия я знаем, тя си е сънливка и мързеливка, обаче ти!
— Какво аз? — учуди се Чистяков. — В гражданското трябва да бъдем в десет, а сега е още осем.
— Ами обличането? Гримирането? Ами купуването на цветята? След един час Александър ще ни вземе с колата, а вие с Настя още се мотаете.
— Стига де — взе да успокоява Льоша бъдещата си роднина, — има време. Не се тревожи, вредно е за теб.
— Къде е булката? — строго попита Даша.
— Под душа, разсънва се.
— Готов ли е костюмът й?
— Не знам — смути се Чистяков. — Не съм я питал.
— Така си и знаех! Сигурно дори не е намерила време да провери дали всички копчета са си на мястото и не трябва ли да се изглади! Върви да приготвиш закуската, а аз ще погледна костюма.
Чистяков покорно се потътри към кухнята да вари кафе, а от стаята до него долитаха въздишките и вайканията на Даша:
— Господи, къде ли е завряла блузката, която й казах да облече? Тук някъде беше… Разбира се, полата трябва да се изглади… Не, това не е младоженка, а истинско недоразумение… Има ли поне ютия в тази къща?
Когато излезе от банята, Настя бе поразена от резултатите от бурната дейност на Даша. Всички дрехи от гардероба бяха разхвърляни по дивана и фотьойлите, а насред стаята Даша, застанала на колене върху тънко памучно одеяло, постлано на пода, гладеше черната пола на Настя.
— Защо стоиш като препарирана? — попита я, без да се обръща. — Върви бързо да си изпиеш кафето и започвай да се занимаваш с лицето си.
— Нужно ли е? — предпазливо се опита да възрази Настя, която мразеше да се гримира, макар да признаваше, че с умело поставен грим става много по-привлекателна.
— Ха, как можа да го кажеш! Как да не е нужно? Анастасия, без пазарлъци, отдавна сме се разбрали за всичко. Съгласих се да не си купуваш рокля специално за сватбата и да облечеш нещо, което имаш, но ще имаш добрината да се гримираш. — Извърна се и погледна бъдещата си зълва, която стоеше боса и увита в дълга хавлиена кърпа. — Ама, Настя, моля те! — нетърпеливо възкликна Даша, като продължаваше настървено да движи ютията по полата. — Не ми късай нервите, размърдай се! Ще закъснеем!