— Питай, синко — усмихна се Вероника Матвеевна, избърса в престилката набрашнените си ръце и седна на една табуретка.
— Кажи ми пак какъв е бил баща ми?
Лицето на Вероника Матвеевна посивя и това не остана скрито от сина й.
— Защо изведнъж ми задаваш такъв въпрос? Случило ли се е нещо?
— Случи се. — Помълча, събирайки кураж. — Днес ми казаха, че баща ми е санитар в моргата, който е бил в затвора, защото се е гаврил с трупове. Кажи ми, че не е истина и аз никога вече няма да се върна към този въпрос.
Лицето на Турбина още повече притъмня:
— Кой ти каза? Кой е посмял?…
— Няма значение, мамо. Важно е само едно — вярно ли е или не.
— Той ли те намери? И е говорил с теб?
— Кой? Кой е трябвало да ме намери и да говори с мен? Отговори ми най-сетне.
— Баща ти. Тази отрепка. Той ли ти го каза?
— Значи е истина — глухо каза Валерий, облегна се на стената и затвори очи.
Тогава тя му разказа всичко. Как бе открила гниещия труп на починалия съсед, как младичкият санитар от моргата Павел я бе наливал с водка, за да намери сили у себе си да му помогне, защото никой друг не бе пожелал да го стори. Как после се бе върнал, как отново бяха пили двамата, как той бе останал през нощта при нея и как тя го бе изгонила на сутринта. И как дори когато бе открила, че той е откраднал нейния старинен и много скъп пръстен, не бе хукнала да го търси, не бе потърсила и милицията, макар прекрасно да е знаела къде може да го намери. Тогава се е срамувала. Била е отвратена. Мразела се е.
Два месеца по-късно разбра, че е бременна. Не се сети веднага — отдаваше го на започващ ранен климактериум. Понеже не бе раждала и никога дотогава не бе лягала с мъж, менструацията й и без това бе нередовна. Само постоянното главоболие и сънливостта я накараха да се прегледа. Лекарят установи бременността — седма-осма седмица. Тя и без него знаеше от кога е — възможността за зачеването бе само една.
И точно тогава я извикаха в ректората и тържествено й съобщиха, че тя — като партиен член, участващ активно в обществения живот на института — е препоръчана за двумесечна командировка за обмяна на опит в Чехословакия. Беше 1967 година, командировки в чужбина получаваха само най-големите късметлии или най-пробивните. И Вероника Матвеевна изпадна в еуфория. Не можеше да откаже. Трябваше да тръгне след две седмици. Веднага потърси гинеколог — една стара позната, на която имаше голямо доверие, с надеждата да направи аборт през тези две седмици. Не й провървя — оказа се, че познатата й е в отпуска. Ужасена, отиде в женската консултация по местожителство, поиска направление. Накараха я да си направи изследвания и чак тогава й изписаха направление. Грабна направлението и хукна към болницата, но там научи, че за аборти има голяма опашка и могат да я приемат едва след дванайсет дни. А до тръгването й оставаха само седем. Тя моли, умолява, плака, обяснява, че заминава в чужбина за два месеца и непременно трябва да успее… Завеждащата отделението презрително й подхвърли направлението и я сряза, че, видите ли, имате време да се мотаете по чужбините, а да почакате на опашка заедно с хората, които не пътуват за никъде — за това сте много заета. Разбира се, Вероника Матвеевна можеше да се обърне към колегите си от института с молба да й помогнат с протекция в някоя болница, та дори тя да е най-лошата, но… четирийсет и две години, неомъжена, партиен член с безупречна репутация. Срамуваше се.
Замина за Чехословакия бременна, а след два месеца, когато се върна, беше вече късно. Никой не би се наел да прави аборт при четири и половина месечна бременност.
Тя се примири и дори започна да се радва, че ще си има дете. Но от ума й не излизаше споменът за страшния ден, предшествал това зачеване. Колко бе изпила тогава? Бутилка водка през деня и още една изпиха двамата вечерта, когато дойде Павел. Ами той колко изпи? Смътно си спомняше, че след бутилката, която изпиха заедно, тя отвори още една, самата тя не пи повече, а Павел си наливаше. А кой знае колко беше изпил през деня, преди да се върне при нея!
Беше чела специална литература за деца — изроди, които се раждат от родители алкохолици, но все пак реши да се консултира при специалисти. Разбира се, на никого не каза за своя проблем, представяше интереса си като чисто професионален, интересуваше се какви патологии в сферата на ушите, носа и гърлото може да са следствие от алкохолизирането на родителите. Обясниха й всичко подробно, показаха й както спиртосани изродени плодове, извадени от утроба, така и снимки на родени деца.