Тя сложи ръката си върху моята.
— Не, няма. Казах ти, че мога да бъда щастлива с теб и в пещера.
— Нека опитаме да бъдем сериозни за мъничко. Има само един изход.
Тя внезапно ме погледна, очите й станаха напрегнати и грациозните й ръце се стегнаха в юмруци.
— И какъв е той?
— Трябва да се опитам да си намеря работа край Лаго. Ще говоря с Джузепе. Той знае всички трикове. Бих могъл да намеря нещо по туристическите корабчета. Тогава по-лесно бихме се срещали. Няма да има нужда да пътуваш чак дотук. По-лесно ще ти е да се измъкнеш за час или два, без никой да забележи.
Напрежението изчезна от погледа й, ръцете й се отпуснаха.
— Това би ли ти харесвало, Дейвид? — запита тя и отвори чантата си за цигара. — Би ли те задоволило?
— Би било по-добре от последните три дни. Поне от време на време ще те зървам, бихме могли да се виждаме и късно вечер. Трудно ли ти е да излизаш от вилата, след като всички са си легнали?
— Не, това е възможно — рече тя с уморен и равен глас.
— Не си много ентусиазирана — отбелязах, като я гледах. — Не ти ли харесва идеята?
— Смятам, че ще е много опасно. Не познаваш Лаго така добре като мене. Има толкова дебнещи погледи. Наивно е да се надяваме, че срещите ни ще останат тайни. Трябва да бъда много внимателна. Бруно ще се разведе с мене, ако открие, че му изневерявам. Когато умре, аз ще наследя голямо състояние. Ако сега направя една погрешна стъпка, сигурно ще загубя всичко.
— Разбирам. — Седнах на леглото и прокарах пръсти през косата си. — Не съм мислил за това. Не ми беше идвало наум, че ще станеш богата, когато той умре. Това увеличава пропастта между нас, нали?
— Стеснява я, Дейвид.
— Допускаш ли, че бих живял с твоите пари?
— Не, сигурна съм, че няма. Но това не са мои пари. На Бруно са. Смятам, че би приел един заем, за да започнеш някакъв бизнес и ще ми го върнеш, когато успееш.
— Ти доста си поумувала върху това, така ли? Но ако досега е жив вече четири години, какво те кара да мислиш, че няма да живее още четири? Или смяташ, че ще чакаме още четири години или повече?
— Но, скъпи, ние почти се скарахме — каза тя печално. — Като че ли магията ми върху теб губи силата си.
— Магията ти никога няма да се развали — казах. — Съжалявам, Лаура, само че не искам да преживея отново тези последни дни. Знаеш ли какво се канех да направя преди малко, преди да вляза и да те заваря тук?
— Да, зная. Мъжете правят подобни неща, когато са обидени. Не си мисли, че си първият. — Тя изхвърли пепелта в камината. — Обеща ми да не се обаждаш.
— Зная. Съжалявам. Бях почти обезумял.
— Ако се преместиш край Лаго, ще поемеш още по-големи рискове. В случай, че не успея да се измъкна, ще ти хрумне да дойдеш във вилата. Не разбираш ли, Дейвид, така няма да стане.
— Тогава какво да правим?
Тя тихо ме изучаваше известно време.
— Има един начин.
Тогава инстинктивно разбрах, че тя е нагласила всичко, но няма да ми го съобщи, докато не изчерпя всичките си идеи и не се примиря с мисълта, че не съществува никакво друго решение освен нейното.
— Какъв е той?
— Докторът иска Бруно да прекарва деня в специална инвалидна количка — каза тя, забила поглед в скръстените си ръце. — Вечер го пренасят от количката в леглото. Сестра Флеминг не може да го вдига, затова сме наели човек, който върши това. Той се грижи също за колата и за моторницата. Получава седем хиляди лири седмично плюс пълен пансион.
— Защо ми казваш това? — запитах я остро. — Каква връзка има то с мен?
— Той напуска в края на седмицата.
Започнаха да ме обливат горещи и студени вълни. Тя все още не ме поглеждаше.
— Това е единственото сигурно решние, Дейвид.
— Разбирам. — Стараех се да владея гласа си. — Бих искал да изясним нещата докрай. Предлагаш да стана болногледач на мъжа ти, така ли да го разбирам? Всяка сутрин да го нося от леглото до стола и всяка вечер да прелъстявам жена му? И затова ще ми плащат седем хиляди лири. Всъщност, като погледнеш, предложението е прекрасно.
Тя вдигна поглед, а очите й блестяха.
— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?
— О, не, още много неща могат да се кажат. Не си представям нещо по-неприятно от това всяка сутрин да влизам в една стая и да срещам погледа на мъж, с чиято жена съм прекарал нощта. Ще бъде нещо, което ще ме накара да се чувствувам още по-пропаднал. Не само ще крада жена му, но ще живея в къщата му и ще ми се плаща с неговите пари. Страхотно примамливо предложение.
Тя кимна леко, сетне стана, отиде до скрина и взе шапката и чантата си.
— Лаура, почакай малко — казах, ставайки на крака. — Не си отивай. Още можем да поговорим.
— Не, тръгвам си. Отивам на хотел. Довиждане, Дейвид.