Опитах се да анализирам собствените си чувства. Открих, че ако не е близо до мен, мога да мисля за нея обективно. Какво знаех за Лаура, освен че физически ме привлича? Имаше нещо обезпокоително странно около нея. В това отношение тя не се различаваше от Бруно: единствено очите й изразяваха живот. Когато ги скриеше зад слънчевите очила, човек можеше да си помисли, че е мъртва, като че ли се беше научила да не издава истинските си чувства и на икого да не разреши да разбере какво мисли в действителност.
Наистина, какво ли я занимаваше?
Седях и си мислех за нея и Бруно, а времето си течеше. Не стигнах доникъде, но колкото повече мислех за отношенията ни, толкова повече се обезпокоявах.
Тя ме намери седнал пред прозореца. Не чух кога е влязла и щом ме докосна по ръката, се стреснах.
— За какво си мислиш, Дейвид?
Бързо скочих на крака.
— Колко тихо си влязла.
Гледахме се един друг.
Беше облечена с лек вълнен пуловер и тъмен ленен панталон. Косата й с цвят на мед беше прибрана назад с тясна зелена панделка. Изглеждаше много млада и прекрасна. Очите й блестяха и излъчваха живот.
Подобно на гладиатор тя ме оплиташе в мрежата си. Чувствувах се уловен и впримчен, когато пристъпи към мен. Тревогата, подозренията и гузната ми съвест направо се изпариха, щом ръцете й докоснаха моите.
— Доволен ли си, че съм тук? — запита тя, вдигайки поглед.
Изкушението беше твърде силно.
— Да, щастлив съм, че си тук — отговорих и я притеглих към себе си.
Светлината на ярката луна навлизаше през отворения прозорец, осветяваше мозаечния под и се плъзгаше по леглото.
Размърдах се, отворих очи и вдигнах ръка.
Лаура лежеше до мен, чувах неравномерното й дишане. Надигнах се, за да я погледна.
Тя спеше, но тялото й потрепваше, а ръцете й конвулсивно се свиваха и отпускаха. Издаде нисък стон, подобен звук ме беше събудил. Сънуваше и изглежда, че сънят я плашеше.
Докоснах рамото й.
— Какво има? — попитах. — Лаура, събуди се, ти сънуваш.
Тя така се стресна, че за малко не падна от леглото. Прегърнах я и я придърпах към себе си.
— Всичко е наред, ти сънуваше.
— Да.
Притисна се към мен и с ръката си усещах туптенето на сърцето й.
— Кошмари ли имаше? — попитах и се усмихнах. — Да не си сънувала, че си в плен на дявола?
Тя леко потрепери и се отдръпна от мен.
— Колко е часът?
— Минава три — казах, поглеждайки към часовника на нощната масичка. — Имаме много време. Обръщай се и заспивай.
— Не, искам да поговорим. Дай ми цигара, скъпи.
Аз се изтърколих от леглото, пипнешком открих кутията с цигари и се върнах. И двамата запалихме. При слабия пламък на кибритената клечка зърнах стройното й бяло тяло, изпънато до мен. С изгасването на клечката, изчезна и то. Само стъпалата и тънките й глезени се очертаваха на лунната светлина.
— Какво сънува?
— Няма значение. Дейвид, какво мислиш за Бруно?
— Какво има да се мисли? — казах. Тъкмо в този момент не ми се говореше за Бруно. — Здрав дух, затворен в мъртво тяло. Това е всичко, което може да се каже за него.
— Значи ти харесва?
— Не съм мислил за това. Възхищавам се на смелостта му.
— Значи смяташ, че духът му е силен?
— Трябва да е така, щом има сили да понася живота, който води.
— Това, че е жив, не се дължи на силния му дух. А на упоритата му решителност да ме държи привързана за себе си, докато е възможно.
Не отговорих.
— Смяташ ли, че ще издържи още дълго? — запита тя след дълга пауза.
— Не зная.
— Понякога ми се струва, че така ще продължи с години.
— По-добре да не говорим за това — казах с неудобство. — Какво ти се присъни, Лаура?
— Бруно. Винаги него сънувам. — Тя опъна ръце над главата си. — Колко хубаво ще е да се освободя от него. Помисли си само какво ще стане. Няма да ни се налага да се крием. Дори бихме могли да се оженим.
Бихме могли.
Зачудих се какво ли е да си женел за нея. Нямах никаква представа какво представлява зад маската си. Не бях сигурен дали бих се оженил, ако тя се окажеше свободна.
— Парите означават ли нещо за теб, Дейвид? — внезапно запита тя.
— Разбира се. Винаги съм искал да имам пари, но никога не съм ги виждал. Защо питаш?
— Мислех си какво ли си готов да направиш за много пари.
— Да съм готов ли? Какво искаш да кажеш?
Тя се обърна настрани, ръката й се плъзна бавно под моята, докато се опитваше да види лицето ми в неясната светлина.