— Дейвид! Ти ми крещиш — тя закри очи от светлината. — Моля те, изгаси лампата.
— Няма! Не зная дали осъзнаваш какво ми каза току-що и се надявам, че не е така, но ако говориш сериозно, ти и аз се разделяме. Кажи сега, сериозно ли говориш?
— Но, Дейвид, ти наистина се разтревожи сериозно — за какво?
— Предложи ми да убия Бруно. Сериозно ли го направи?
— Трябва ли да поставяме въпроса толкова грубо? — Тя се намръщи. — Той и сега е почти мъртъв. Не можеш да наречеш това убийство, скъпи. Ако го оставиш да се изхлузи …
Станах от леглото и издърпах пижамата си.
— Значи говориш сериозно?
— Разбира се, че не е така. Вероятно малко се изкушавам. — Тя седна, скръсти ръце върху гърдите си и се взря в мен. — Много е изкусително, нали, скъпи? Сега, след като те срещнах, толкова много искам да съм свободна, с всичките тези пари при това, но наистина, мисля, че не говоря сериозно. Разбира се, ако ти положиш усилия да ме убедиш и ми кажеш, че ще го изпуснеш, не бих се опитала да те спра.
— Но аз яма да те убеждавам! И по-добре, избий тези мисли от главата си. И изобщо не си въобразявай, че ще успееш да се измъкнеш, тъй като дяволски сигурно е, че това няма да стае!
— Моля те, Дейвид, не се сърди, нямаше да ти го казвам, ако знаех, че така ще се разтревожиш.
— Това ще бъде убийство! Не може ли да ти се побере в главата? Бруно има точно толкова право да живее, колкото и ти!
Тя поклати глава.
— Не съм съгласна, скъпи, но няма да се карам с теб за това. Аз говорех теоретично.
— Ако някой те чуеше …
— Да, предполагам, че би прозвучало зле. Но никой не ме е чул. Сигурно се дължи на онзи сън. Сънувах, че Бруно умира. В съня беше толкова лесно. Няма да говоря повече за това. Ще се въоръжа с търпение.
— Няма да е зле!
Отидох до прозореца и се загледах в осветеното от луната Лаго.
— По-добре поспи — казах. — Още е рано.
— Май няма да мога да заспя вече. Ще се върна във вилата. Ако се унесем сега, възможно е да се успим. Ще имаш ли нещо против, скъпи, ако си тръгна сега?
Преди три часа не бих повярвал, че ще бъда толкова щастлив да се отърва от нея.
— Не. Сигурно ще бъде по-безопасно за теб, ако си тръгнеш сега.
— Точно така. — Тя широко ми се усмихна. — Ти вярваш в сигурността, нали Дейвид?
— Да не задълбаваме в това.
— Няма.
Тя се измъкна от леглото. Не я гледах, докато се обличаше. Останах до прозореца гърбом към нея.
— Нали не ми се сърдиш, Дейвид?
Извърнах се.
— Разбира се, че не. Всичко е наред.
Радвам се. Искам само да бъдеш щастлив.
— Да.
Скоро пак ще дойда.
— Добре.
Не се приближи към мен. Изведнъж се превърнахме в непознати. На вратата се спря и ми изпрати въздушна целувка. Големите й виолетови очи изразяваха пустота. Усмивката й беше замръзнала. Внезапно установих, че не съм единственият, който иска да е сам.
Тази нощ не спах повече.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Следващата сутрин, след като свърших обичайната си работа, отидох в гаража, за да изчистя голямата шестместна Алфа Ромео. Мисълта ми тече по-добре, когато ръцете ми са заети, а имах върху какво да мисля.
През нощта Лаура ме разстрои, но когато през деня си спомних какво се беше случило, ми се струваше невъзможно тя да е говорила сериозно.
Щом си тръгна, бях готов да повярвам, че всичко е било на сериозно. Дори реших, че тя нарочно ме е избрала, за да убия съпруга й и за това се е насочила към мене в катедралата.
Но сега, под ярката слънчева светлина, установих, че тъмнината обърква съзнанието и се убеждавах, че не е възможно да е искала да каже тъкмо това.
Възстанових разговора ни в съзнанието си. Тя беше толкова отпусната и спокойна. Не е възможно да е осъзнавала какво говори. Никой, който съзнателно замисля хладнокръвно убийство, не би могъл да не се вълнува.
Не, не е възможно да е говорила сериозно. Сигурно е бъбрила отпуснато и безсмислено, както се случва по тъмно за неща, за които не би споменала през деня.
Но това ме тревожеше. Червеят на съмнението се загнезди в съзнанието ми. Тя говореше за триста милиона лири. Половината за теб, беше казала тя и половината за мен. Замислих се какво бих направил с такава сума. Можех да си купя паспорт. Да бъда отново свободен… Нямаше защо да прекосявам улицата, когато зърна полицай.
„Би могъл да го оставиш да се изхлузи, нали?“ беше казала тя.