— Съжалявам, синьор — обадих се с пресъхнала уста. Мускулите на краката ми трепереха.
— Грешката е моя — каза сестра Флеминг. — Никога не сьм правила нещо подобно.
Очите на Бруно ми се усмихваха.
— Сестра, трябва да бъдете по-внимателна — сърдито се обърна към нея Перели. — Ако този човек не беше толкова ловък…
— Казах ви, че е много добър — каза тихо Лаура.
Лицето й беше бяло, като сняг.
— Добре ли си, Бруно? — запита Перели, навеждайки се над скованото мършаво тяло.
Излязох на верандата със схванати крака. Щом вече не ме виждаха, избърсах потта от лицето си.
Тръгвах си, когато Перели ме извика.
— Това можеше да се превърне в много опасен инцидедт — каза той. — Вие се справихте добре и го избягнахте.
— Не отговорих нищо. Страхувах се, че гласът ми ще издаде обхваналото ме вълнение.
— Елате с мен до колата — рече той внезапно и тръгна през верандата надолу по пътеката, която водеше, към предната част на къщата. Последвах го. Чувствувах как коленете ми трепереха. Когато стигнахме до колата му, той се обърна с думите:
— Вие сте американец, нали?
— Веднага усетих опасността. Ако поискаше да види разрешителното ми за престой и откриеше, че нямам, вероятно щеше да уведоми полицията.
— Не точно, синьор. През Първата световна война баща ми е бил офицер от американската армия. Майка ми — глупаво италианско момиче би трябвало да внимава. По нейна молба нося неговото име.
Това изглежда задоволи интереса му, тъй като попита:
— Сестра Флеминг ли ви нае?
— Не, синьора Фанчино.
Лицето му се изопна.
— Разбирам. Сестра Флеминг ми каза, че четете на синьор Фанчино.
— Да, тя се възпротиви, но за него смятам, че беше разнообразие.
— В бъдеще няма да се противопоставя — заяви той рязко. — Имате моето разрешение да го забавлявате следобед и в случай, че не пречи на останалата ви работа. Днес го намирам доста по-оживен.
— Ще се радвам да направя всичко, което мога.
Той подръпна брадичката си, взирайки се в мен. Забелязах, че все още се отнасяше с леко подозрение.
— Синьор Фанчино имаше репутацията на един от най-ярките умове в Италия — каза той рязко. — Затова сегашното положение му е особено тежко — откъснат от интелектуалните си занимания. Основната причина за това, че състоянието му не се подобрява, е че той няма възможност да упражнява ума си и този факт го потиска. Сестра Флеминг ми каза, че му четете Васари.
— Сметнах, че това ще го разнообрази; вместо глупостите, които тя настоява да му се четат.
— А откъде вие се интересувате от Васари?
— Пиша книга за италианските катедрали. Затова съм тук. Работата ми осигурява пари, с които да живея и достатъчно свободно време, за да завърша книгата си. Разказах за нея на синьор Фанчино. Това като че ли го заинтересува.
— Естествено, че ще го заинтересува. Когато започна десанта в Италия, негова е заслугата, за да се съхранят всички, ценности от катедралите. Той е познавач на изкуството и под негово ръководство реставрираха фрески, повредени през войната. За него няма нищо по-добро, от това да му разказвате за книгата си, ако наистина сте наясно с нещата.
Засмях се.
— Наясно съм — казах. — Има ли някаква надежда да се подобри?
Перели поклати глава.
— Той икога няма да е способен да използува отново крайниците си, но говорът му може да се възвърне. Причината е предимно психологическа — дължи се на шока. Ако интересът му се събуди достатъчно, ако преживее силно вълнение или у него се създаде желание отново да се иаразява, много лесно би възвърнал речта си.
— Значи медицинско лечение няма да помогне?
— Не, но ако реши, би могъл сам да го стори.
— Той знае ли това?
Все още не съм казвал на никого и не бих желал и вие да го споделяте с когото и да е. Твърде рано е. Първо трябва да се освободи от потиснатостта си да има подобрение в общото му състояние, преди да предприеме подобен опит. Смятам, че вие бихте могли да направите много за него, затова ви разказвам всичко това. Той е забележимо по-жив и бодър, след като вне сте разговаряли с него. Разбира се, новината, че дъщеря му се завръща, също помогна.
Перели остави чантата си в колата и попита: — Имате ли стая тук?
— Спя в селото, в местния гараж.
Това съобщение го задоволи.
— Във вторник отново ще бъда тук. Надявам се да видя още по-голямо подобрение.
Изчаках го, докато си тръгна.
Тъкмо свърших с опаковането на нещата си, когато чух, че се отключва. Влезе Лаура. Беше бледа, а очите й — хлътнали.
— Видях, че свети, Дейвид, затова реших да дойда.