Острието мина на сантиметри от тялото ми. Отново се хвърли с ножа, но аз го избягнах.
Знаех, че е специалист в боравенето с нож, но не се уплаших. Откакто бях в Италия, няколко пъти ми се бе случвало да се замеся в схватка с ножове и знаех как да се оправям.
Движех се бързо в кръг около него. Той се втурна след мен с наведена глава, със свито тяло, с насочено острие.
— Торчи, по-добре го пусни, преди да си се наранил — казах, поставяйки масата помежду ни.
— Върви си, или ще те убия! — изсъска през зъби.
Хванах с ръце облегалката на един стол. Вдигнах го.
Той се стрелна на една страна и изведнъж се втурна към мен. Отстъпих и насочих четирите крака на стола към лицето му. Успя да хване единия крак и посегна да ме прободе, но ръката му се оказа твърде къса.
Напрегнах всичките си сили и го залепих за стената, приковавайки го към нея с краката на стола.
Изруга, опитвайки се да отмести стола, но аз го притисках към стената с всички сили.
— Пусни ножа, Торчи!
Той ми изръмжа.
Измъкнах стола от ръцете му и преди да успее да мръдне, го обърнах така, че двата крака притиснаха гръдния му кош.
Въздухът заизлиза от гърдите му със свистене като от пробита гума. Ножът падна от ръката му. Хвърлих стола, скочих към него и го хванах за китката. Извих я настрани, надолу и назад. Това го повали на колене.
Започна да се бори, но аз извивах ръката му още по-силно. Той бързо пое глътка въздух и застина.
— Изплюй камъчето, Торчи — казах. — Защо ти даде брошката?
— Не ми я е давала.
Упражних повече сила върху ръката му и той изпъшка, опита да се съпротивлява, но аз го притиснах още повече.
Забелязах как потта започна да се стича по врата му.
— Така ще продължавам, докато не ми кажеш — предупредих го, самият аз задъхан. — Трябва да узная.
Започна да ме ругае, аз се облегнах със всичката си сила върху ръката му и ругатните преминаха в ужасяващ вой.
— Ще ми счупиш ръката!
— Хич не ми дреме за ръката ти. Ако се наложи да я счупя, ще я счупя. Вече няма да можеш да крадеш от джобовете с такава ръка, Торчи.
Увеличих натиска. Чух как костите му изпращяха. Той падна по лице, повличайки ме. За малко да се отскубне, но аз затиснах с крак тила и лицето му към килима. Извих още веднъж ръката му и той изстена. — Ще ти кажа. Само пусни ръката ми.
Отхлабих леко натиска, но не го изпусках.
— Защо ти даде брошката?
— Искаше да знае дали все още се опитваш да напуснеш страната. Казах й, че да.
— Каза ли й защо?
— Нямаше нужда — задъхваше се той. — Тя знаеше.
Пуснах го, ритнах ножа към другата част на стаята и отидох до прозореца. Направо бях стъписан. Ако това, което той току-що ми каза, беше вярно, тогава положението беше опасно.
Торчи седна, стенейки, хванал ръката си. Пот се стичаше по лицето му. Не ме поглеждаше.
— Разкажи всичко отначало — казах му. — Всичко.
— Тя дойде тук един следобед — започна Торчи. — Познах я. Не ми каза името си, но разбрах, че именно в нея сте влюбен. — Той ми хвърли предпазлив поглед. — Не е ли вярно, нали сте влюбен в нея?
— Кажи ми какво се случи! Говори бързо или ще ти счупя мръсния врат!
— Да, синьор Дейвид. Ще ви кажа точно какво стана — започна бързо Торчи. — Тя ми рече, че иска да ви помогне, но че сте твърде горд, за да приемете помощта й. Попита ме дали все още искате да напуснете страната, като че ли това й беше известно, но само искаше да се увери. Обясних й, че не приказвам за приятелите си. Тогава тя извади брошката. Каза ми, че мога да я задържа, ако й открия онова, което тя искаше да знае.
— И ти й разказа?
— Изкушението беше много силно, синьор Дейвид — призна си Торчи отчаяно. — Но знаех, че я обичате и тя ви обича и когато й разказвах, излизаше, че ви помагам. Разбира се, брошката промени нещата, но изглеждаше, че помагах на вас, а и на себе си.
— Продължавай, проклет малък плъх! Какво й каза?
— Казах й, че искате да напуснете страната и че се опитвам да ви снабдя с паспорт.
— Каза ли й колко иска Джакопо?
— Да, казах й.
— Добре, продължавай. Какво още искаше да узнае?
— Запита дали полицията ви търси.
— Хайде, продължавай!
Торчи се колебаеше.
— Няма от какво да се срамувам — започна той предпазливо. — Казах й, че сте дезертирали от армията, както и аз. Обясних й, че нямате документи и че ако иска да ви помогне, би могла да ви даде парите. Проявих се като добър приятел към вас, синьор Дейвид. Казах й, че ако наистина ви обича, би намерила парите и би ви накарала да ги вземете.
— Това ли е всичко, което искаше да знае?
Торчи се намръщи.