Когато влизах в пристана, видях я да слиза по стъпалата откъм вилата.
— Здравей, Дейвид — каза весело. — Точен си.
Погледът й беше в основата на всички беди, само че сега от него ми призляваше.
— Здравей — поздравих я и излязох от лодката. — Тук ли ще говорим? По-хладно е отколкото вътре.
— Помисли си за комарите! Не искам да ме изядат жива. Разбира се, че трябва да влезем.
Тя тръгна, аз я последвах.
Носеше тънка копринена рокля, силно прилепнала към тялото. Затича се по стълбите, отключи вратата и тръгна към прозореца, за да го отвори.
— Сипи ми едно питие, Дейвид. Голямо уиски, сипи и на себе си.
Налях две уискита и отидох с тях при нея. Тя взе едното, допря чаша до моята и се усмихна.
— Като че ли векове не сме били сами заедно, нали?
— Май е така.
— Липсвах ли ти, Дейвид?
Поколебах се за миг, после реших да действувам. Трябваше да сложа край на това положение.
— Необходимо ли е да се преструваме, Лаура? — запитах.
Тя вдигна вежди, като че се изненада.
— Защо, Дейвид, какво има?
— Много добре знаеш, както и аз.
Отиде към леглото и седна, подгъвайки крак под себе си. Вдигна лицето си, показвайки хубавата си бяла шия.
— Не бъди глупав, скъпи. Ела и ме целуни.
— Ако искаш някой да те целуне, защо не отидеш в Пескатори? — запитах, без да мръдна от мястото си.
Тя замръзна, погледът й изведнъж се втвърди, сви устни.
— Какво искаш да кажеш, Дейвид?
— Заблуждаваш единствено себе си.
— Значи си ме шпионирал?
Кимнах.
— Да, шпионирах те. Това е стар обичай край Лаго. Ти самата ми го каза. — Запалих цигара и внимателно върнах изгорялата кибритена клечка обратно в кутията. — Любопитно ми беше да видя как изглежда приятелката ти Елен. Не си представях, че гърдите й са покрити с косми и пуши пури.
За момент си помислих, че ще се хвърли към мен. Имаше вид на разярена тигрица. След това с усилие успя да се овладее. Кръстоса стройните си крака, придърпа полата върху коленете си и остави чашата.
Всяко движение беше бавно и обмислено. Но не можеше да ме заблуди. Имаше нужда от време, за да дойде на себе си. Наистина й нанесох удар, когато най-малко очакваше.
— Мисля, че е по-добре да си поговорим за това — каза хладно и глухо.
— Както искаш.
Гледах я твърдо, но се бях поизпотил, като знаех, че ме държи в ръцете си.
— Не обичам да ме следят, Дейвид.
— И аз не обичам — казах, — но след като ти ме уверяваше, че ме обичаш, се почувствувах задължен да открия кой е любовникът ти, с когото прекарваш свободното си време, и го открих. Открих, че аз съм любовник за свободното ти време, а Белини е твоят стар и доверен любовник. Защо се отърва от него заради мен, след като нямаше да ми останеш вярна?
— Откъде знаеш, че е Белини? — запита тя гневно.
— Излиза, че е доста известен в Милано. Бил е в затвора три пъти. Убиец и професионален гангстер и не е надраснал равнището да живее с уличници. Нищо не искам да кажа за избора ти, но без съмнение той, притежава някакъв чар.
Лицето й почервеня, а очите й ме изпепеляваха.
— Да не би да е по-лош от теб? Поне не е нарязал жена на парчета, нито пък е дезертирал от армията, когато е трябвало да се бие. Не е такъв страхливец.
— Мисля, че много скоро непременно щяхме да стигнем и до това — рекох, като се стараех гласът ми да звучи твърдо. — Торчи ми съобщи, че ти също ме шпионираш. Жалко, че не знаеш точните факти.
Тя се изправи.
— Напълно съм доволна от фактите, които зная, Дейвид. Недей да изглеждаш толкова изплашен. Нямам намерение да те издам. Съжалявам, че преди малко те нарекох страхливец. Не го мисля.
— Ако все още искаш да знаеш действителните фактв — казах, — аз не съм я убил.
— Ти си го направил, Дейвид. Разбрах за теб преди години. Сигурно си спомняш майор Кей? По едно време той и аз бяхме много близки приятели. Той ми разказа за теб. Показа ми снимката ти и ми разказа какво си извършил. Тогава ти беше истинска сензация в Болоня. Когато те видях пред катедралата, те познах.
— Това обяснява интереса ти към мен. Въобразила си си, че си открила човека, който ще убие съпруга ти, нали?
— Сигурно не си мислиш, че имам навика да се хвърлям в ръцете на всеки изпаднал скитник, когото видя, освен ако нямам някаква много солидна причина?
— Ако съдя по Белини, точно това си мисля, Лаура.
Тя се засмя.
— Няма да успееш да ме ядосаш, Дейвид. Сега, като си дойдохме на думата, я кажи защо уби онази жена?
— Аз не съм я убил — заявих. — След като познаваш майор Кей, вероятно си чувала за генерал Костен. Той я уби и приписа убийството на мен.