— Тогава защо не кажеш на полицията? Сигурна съм, че ще ти повярват, дори аз да не ти вярвам.
— Добре, все едно — казах нетърпеливо. — Аз не съм я убил, но не очаквам ти или полицията да ми повярвате. Защо Белини не уби Бруно? Защо ще се занимаваш с мен, когато си имаш Белини — толкова подходящ за тази мръсна работа?
Тя отиде до прозореца и седна върху перваза.
— Нямаш си идея, Дейвид, колко е глупав Марио. По едно време си мислех, че ще се справи, но след като обсъдих въпроса с него, установих, че той сигурно ще направи грешка. Той не е умен като теб. Понякога дори се чудя дали въобще има някакъв мозък. Ще направи нещо ужасно и ще ме замеси. Затова не накарах него, а теб.
Изучавах я.
— Значи ти наистина имаш намерение да се отървеш от Бруно?
— О, да. Когато намеря подходящия човек и когато дойде моментът, съвсем сигурно ще се отърва от него. От него няма никаква полза. Той се отнасяше с мен много зле, а аз искам свободата си и парите му.
— Ти си една хладнокръвна кучка, нали? — запитах я.
Тя се усмихна.
— Сигурно, Дейвид, но аз съм търпелива. Чакам вече четири години. Готова съм да чакам още четири.
— Е, на мен не можеш да разчиташ. Плановете ти да ме въвлечеш в тази работа няма да успеят.
— Не бъди толкова сигурен. А ако ти кажа: „Дейвид, отърви ме от Бруно или ще съобщя на полицията къде да те намери“. Какво би отговорил на това?
— Ще ти отговоря да вървиш по дяволите — рекох студено.
Тя се обърна и ме погледна.
— Чудя се дали би го направил. Е, както и да е. Няма да правя опити. Свършихме ли вече? Изморена съм.
— Изпарявам се, когато Валерия пристигне — отвърнах тихо.
Тя вдигна вежди.
— Не смятам, че можеш да си позволиш това отношение, Дейвид. За теб ще бъде по-безопасно да изчакаш, докато аз ти кажа, че можеш да си вървиш.
— Хайде, кажи ми да си вървя.
— Ще си помисля по този въпрос. Лека нощ, Дейвид.
Оставих я да стигне до вратата, тогава казах:
— Почакай мъничко, Лаура.
Тя се обърна. Погледът й издаваше предпазливост. — Какво има?
— Можеш да си поиграеш на шантаж — заявих спокойно. — Когато Валерия пристигне, аз си тръгвам и като размислиш малко, ще разбереш, че нищо не би могла да направиш. Ако ме издадеш на полицията, аз ще разкажа всичко на доктор Перели. Зная, че моят коз е по-слаб. Зная, че нещата са против мен, но ще събудя неговото подозрение. Ще му кажа, че се опитваш да убиеш Бруно. Ще му кажа, че съм твой любовник и че Белини ти е любовник. Той не е глупав. Ако поразпита, ще събере достатъчно доказателства. Не си заличила следите си много хитро. Той ще вземе мерки нищо да не се случи на Бруно. Дори може да намери начин да промени завещанието. Така че внимавай за всяка своя стъпка, Лаура. Изнудвачите не бива да имат тайни един от друг.
Стоеше неподвижно, очите й блестяха, а лицето й представляваше безизразна маска.
— Лека нощ, Дейвид — каза и излезе, затваряйки вратата след себе си.
Не бях спечелил победа, но я докарах успешно до патова ситуация.
На следващата сутрин, след като подготви Бруно за деня, сестра Флеминг замина за Милано.
Изглеждаше ми някак странно, че не се върти наоколо, макар Мария да се опитваше да я замества, като непрекъснато влизаше в стаята на болния, докато аз чаках Лаура.
Когато тя най-после влезе, почти не ме погледна. Оставих ги с Бруно и слязох до пристана. Прекарах цялата сутрин в почистване на лодката.
Беше станало време за обяд, когато свърших, и по пътя за вилата срещнах Лаура, която идваше насреща.
— Валерия пристига утре по обяд — каза без да ме поглежда. — Искам да я посрещнеш на гарата. Вземи лодката. Тя предпочита да пътува по езерото.
— Добре — отговорих.
Тогава ме погледна. Лицето й беше безизразно, но очите й излъчваха враждебност.
— Дейвид, размислих за това, което снощи ми каза. Реших да те пусна да си вървиш, щом така желаеш. Не бих искала да живея със съзнанието, че те държа против волята ти.
— Много мило от твоя страна, Лаура. Знаех, че нямаш желание доктор Перели да влезе в ролята на арбитър помежду ни, но не си въобразявай, че ще ме издадеш, след като ви напусна. Доктор Перели ще ме посети в затвора, ако му подскажа за какво искам да говоря с него.
— Не съм мислила да те издавам — отговори тя и ми отправи студена усмивчица. — Не бъди толкова подозрителен, Дейвид.
— Смятам, че имам всички основания да бъда подозрителен.
— Ще се наложи да намеря някой друг да пренася, Бруно — каза тя. — Може да отнеме няколко дни. Би ли останал до следващия понеделник?
— Бих предпочел да си тръгна, щом Валерия пристигне.
Тя повдигна рамене с безразличие.
— Известно ми е какво би предпочел да направиш, но едва ли работата е в това. Трябва да се намери някой да вдига Бруно. Не очакваш, че сестра Флеминг ще го върши, нали? Или си такъв егоист, че не те е грижа?