Тя се наведе напред.
— Искам да си представиш сцената, Бруно. Белини ще изненада Валерия, преди тя да успее да извика. Сигурно ще й счупи врата. Ще се наложи да го направи в тази стая. Зависи дали ще успее да я хване, преди да извика. Надявам се, че тук ще го извърши, Бруно, шокът сигурно ще те убие и ще ме спаси от много неприятности. Ще си тръгне, щом се увери, че е мъртва. Тогава ще се кача аз, ще открия Валерия и ще извикам полицията. Ще заподозрат Дейвид. Ще са сигурни, когато разберат кой е той. А след няколко дни ще те намерят умрял. Доктор Перели ще приеме, че смъртта ти е причинена от закъснял шок.
Изправи се, отиде до един стол и взе възглавница.
— Мислил ли си си, Бруно, колко лесно ще ми е да те убия? — запита тя, приближавайки до леглото. — Трябва само да поставя възглавницата върху лицето ти и да я подържа така. Няма да издържиш дълго, нали?
Наведе се над него, а възглавницата беше само на няколко сантиметра от бялото му неподвижно лице.
— Ще бъде съвсем лесно. Изкушавам се да го направя сега, но ще е глупаво. Първо Валерия, после ти.
Хвърли възглавницата обратно на стола.
— Сега не си толкова спокоен, нали? Помисли за това. Само още четири дни. Нищо не можеш да на правиш. Не можеш да кажеш на никого, не можеш да предупредиш Валерия, нищо не можеш да направиш, за да попречиш! Но всичко ще стане пред очите ти. Ще видиш как сестра Флеминг заминава за уикенда: Ще чуеш как казвам на Дейвид да оправи колата. Ще чуеш как казвам на Валерия, че отивам в къщата с лодките да послушам малко суинг, който ти не можеш да понасяш. Ще видиш как Мария си отива вечерта. Ти ще лежиш, Валерия ще е седнала до теб и ще знаеш, че Белини ще дойде, а няма да можеш да я предупредиш. Ще видиш как Белини влиза на пръсти, как я хваща за гърлото и се надявам, че ще страдаш!
Тя се наведе над него, а от ожесточение гласът й беше станал хриплив.
— Четири години чакам този момент и ще се наслаждавам на всяка секунда, започвайки отсега!
ОСМА ГЛАВА
Стоях на горещия перон в очакване да пристигне влака от Париж и се чувствувах напълно изтощен. Бях спал само около час. Разговорът, който бях чул снощи, не ми даваше мира.
Когато отидох във вилата, за да преместя Бруно, се стъписах от промяната в него. Изглеждаше толкова болен, че поисках да викна доктор Перели, но Лаура, която не ни остави и минута, насаме, не искаше и да чуе за това.
— Той съвсем откачи заради Валерия — рече нетърпеливо тя. — Моля те, не се меси в нещо, което не те засяга, Дейвид. Когато тя пристигне, ще се оправи.
— Казвам ти, че е болен!
— Стига си вдигал шум — ми отговори рязко. — Доктор Перели ще дойде на обяд. Тогава ще го види.
Погледът, който ми хвърли Бруно, докато го вдигах, ми подсказа, че той вярва на думите на Лаура за мен и с облекчение излязох от стаята му.
Сигурно е прекарал адска нощ, знаейки, че с нищо не може да спре Лаура от изпълнение на садистичния й план. Чудно как бедният не се беше побъркал.
Докато се разхождах по перона, си мислех какъв късмет имах да разкрия кроежите й. Сега съм подготвен. Бях близо до мисълта да избягам, но вече знаех какво възнамеряваше да прави и без особени трудности можех да осуетя плана й.
За да го приведе в действие, тя разчиташе на моето присъствие във вилата. Но аз щях да се погрижа да не съм там в петък вечер. Ако ме нямаше, тя не би се осмелила да действува. В четвъртък вечер по някое време, когато ще бъде твърде късно да организира нещо друго, но не и за да предупреди Белини, че планът се е провалил, ще й кажа, че ще прекарам петъчната вечер в Милано.
Каквото и да се случеше, бях решен да напусна вилата в петък сутринта. Ако тя заплашеше, че ще ме предаде на полицията, щях да я предупредя, че ще я издам на Перели. Бях доволен от тази патова ситуация и щях да се постарая да достигнем до нея.
Струя бял дим, устремен към синьото небе, прекъсна мислите ми: Влакът се показа иззад завоя. Приближих се до входа на гарата и заех позиция, откъдето щях по-добре да виждам пътниците, когато излизат.
Нямах никаква представа как изглежда Валерия Фанчино и безнадеждно се опитвах да я разпозная сред тълпата пътници, която заля перона.
— Дейвид, нали?
Рязко се обърнах.
Пред мене стоеше момиче и ме гледаше.
Беше млада, тъмнокоса, с изправени рамене, хубава, с дребни черти и големи кафяви блестящи очи. Беше неотразимо привлекателна, докато ми се усмихваше.