Лицето му беше сшво и издължено, а очите — хлътнали. Явно беше разстроен и страдаше.
Щом го пренесох върху кревата, сестра Флеминг ме избута от стаята, а Лаура ме последва.
— Утре ще остане в леглото. Не идвай сутринта. Ако искаш да направиш нещо полезно, погрижи се за Валерия. Не искам да се суети наоколо. Само разстройва Бруно. Изведи я някъде за цял ден, ако желаеш, заведи я в Милано.
Погледнах я.
— Много се загрижи за здравето на Бруно, нали?
— Ще кажа на Валерия да е готова в девет и половина утре сутрин. Можеш да вземеш колата — и тя се върна в стаята на Бруно, като затръшна вратата под носа ми.
През остатъка от вечерта, докато си легна, ме измъчваше въпросът как да осигуря безопасността на Валерия и самият аз да остана настрани от неприятностите.
Очевидният изход беше да отида при Перели, но не бях сигурен, че няма да ме издаде.
Една погрешна стъпка от моя страна и полицията щеше да се спусне по дирите ми. Ситуацията беше опасна и сложна. Колкото и да се измъчвах в търсене на изход, не намирах такъв, при който Валерия да бъде в безопасност, а аз да е се забъркам в нещо, заради което полицията да се втурне отново да ме търси.
Оставаха ми само още три дни за да реша какво да правя.
Най-накрая, преди да заспя, реших да проведа първоначалния си план в петък вечер да бъда далеч от вилата. Надявах се, че Белини ще се изтощи от чакане и ще се натряска. Тогава щях да помисля по какъв начин да неутрализирам Лаура завинаги…
На следващата сутрин в девет и половина чаках в гаража, когато Валерия дойде.
— Лаура каза да отида в Милано с теб — каза намръщена. — Ходи ли ти се?
— Ако на теб ти се ходи.
— Ходи ми се, но не обичам да ме третират като дете. Практически тя ми заповяда да отида. Нищо не ми струва да остана тук, само за да й покажа, че от нея не приемам заповеди.
— Ако ти се ходи, да вървим — рекох, усмихвайки се на решителното й изражение.
— Трябва да бъда тук, когато дойде доктор Перели. Той каза, че ще дойде по обяд.
— Тогава всичко е наред. Няма да имаме време да отидем и да се върнем от Милано до обяд. Ако искаш сутринта да отидем до Стреза, а утре сутрин — в Милано.
Решихме да направим така.
В Стреза прекарахме много приятна сутрин, зяпахме по магазините и гледахме как туристи се качват на едно корабче за Паланца.
Валерия ме разпитваше за боевете в Южна Италия, аз й разказах за някои свои подвизи и за освобождаването на Рим.
Разговорът вървеше леко и открих, че тя е много приятна компания. Както и предишния път, времето се изплъзна незабелязано. Върнахме се, за да хванем Перели тъкмо когато тръгваше.
Той изглеждаше загрижен, когато се приближихме.
— Как е той, докторе? — запита Валерия разтревожено.
— Все така. Преживял е тежък шок, нещо го измъчва. Да можех да разбера какво е. Дадох му успокоително, така че би трябвало да спи през повечето време. Не желая някой да го безпокои. Казах на Лаура да не влиза при него, ти също. Сестра Флеминг ще прави необходимото. Този уикенд тя няма да отсъствува. След хубавата почивка възможно е пак да се подобри, но дотогава никой да не влиза при него.
Веднага си представих как Лаура е реагирала иа тази новина. Планът й се отлагаше, щом сестра Флеминг не заминава. Сигурно не може да си прости, че така е разстроила Бруно.
В същото време с облекчение разсъждавах, че ще имам време да измисля нещо, за да може Валерия да бъде в пълна безопасност.
Перели ме изгледа.
— Чух, че смятате да напуснете в понеделник. Вярно ли е?
— Ами да — отговорих, внезапно усещайки неохота да бъда категоричен по въпроса за заминаването. — Мислех да тръгна.
— Ще бъда много доволен, ако останете още една седмица. Ако той има подобрение, ще искам да се попече малко на слънце, а това означава, че пак ще има нужда да бъде преместван. Докато се закрепи, не бих искал някой непознат да се занимава с него. Бихте ли останали още една седмица?
Поколебах се.
— Моля те, остани — обади се Валерия. — Зная, че Бруно не обича промените. Ако останеш, ще му помогне. Ще останеш ли?
— Ами, добре, ще остана — казах с повече желание, отколкото исках да покажа. — С удоволствие.
Перели кимна.
— Тази седмица няма кой знае какво да правите, но следващата се надявам да преодолеем това влошаване и да свалим Бруно в градината. Той има нужда от пълна промяна а обстановката. Иска ми се да го преместим в Стреза, ако постигне чувствителен напредък през седмицата.
— Прекрасна идея — каза ентусиазирано Валерия. — Той не е в опасност, нали, докторе?
Перели поклати глава.
— Не. Сърцето му е достатъчно здраво, но е преживял тежък шок. Не бива да се безпокоите за него. Нека да почива. Междувременно вие се разхождайте и се забавлявайте. Ако има нещо наистина тревожно, ще ви съобщя.