— Тя как се осмелява да се бърка! — извика Валерия. — На него също не му влиза в работата.
— Влиза му. Той е твой настойник, а ти все още си дете.
— Нищо подобно! Дейвид! Искаш да се виждаме, нали?
— В моето положение се подчинявам на заповеди.
— Но ти не отговори на въпроса ми.
— Беше много приятно да се разхождаме — изрекох бавно. — Много ми харесва компанията ти, но няма да престъпя заповедите на доктор Перели.
— Но ти не отговаряш на въпроса ми! Не увъртай, Дейвид! Много е важно и не се прави на глупав. Не искам да си тръгваш. Искам да се виждаме. Обичам те, Дейвид.
— Не трябваше да го казваш!
Тя се приближи до мен.
— Ти също ме обичаш, нали?
Държах я в обятията си, преди да зная какво върша.
— О, Дейвид, скъпи — каза тя и обви ръце около врата ми.
В този момент разбрах какво става, опитах се да я отстраня, но тя не ме пускаше.
— Недей така, Дейвид.
— Но ние не можем да го направим. Просто не можем.
— Обичаш ме, нали?
— Добре, да, но нищо не можем да направим. Какво ще си помисли баща ти?
— Не бъди глупав, Дейвид. Това е нещо между мен и теб. Още в първия момент, когато те видях застанал на перона, изглеждаше толкова смутен, опитваше се да ме откриеш и аз…
— Спри! — извиках яростно и насила я отблъснах от себе си.
Тя изричаше практически същото, което Лаура ми каза в мръсната мрачна стая, където се любихме.
— Дейвид!
— Няма смисъл! Ние сме твърде далече по начин на живот, по възраст, по всичко. Не е редно.
— Разбира се, че е редно — каза тя и ми се усмихна — Ще кажа на Бруно. Той ще разбере. Харесва те. Ще ти даде тази работа, за която ти казах. Можеш да останеш тук. Можеш да продължиш и с твоята книга. Скъпи, не разбираш ли, че всичко е наред?
— Не е наред, Валерия. Нямаш представа колко съжалявам за всичко, но просто няма да стане. Ти нищо не знаеш за мен и освен това съм твърде стар за теб. Няма да спорим на тази тема. Всичко трябва да спре още сега!
— Валерия!
Гласът на Лаура се чу от стълбите.
— Валерия! Тук ли си?
— Иди при нея — рекох и леко я побутнах. — Не бива да ни заварва заедно.
— Няма да се откажа от теб, Дейвид — каза непокорно Валерия. — Знам, че ме обичаш и аз те обичам.
— Няма да те оставя да извършиш нещо глупаво.
Тя се обърна и побягна нагоре по стъпалата.
Целият следобед беше пред мен. Реших да взема лодката на Бичи, да отида някъде, където нямаше да ме безпокоят и да размисля какво да правя.
Докато се опитвах да запаля мотора, чух шум на двигател откъм къщата с лодките. Веднага след това видях голямата лодка да излиза изпод върбите и да се насочва към Стреза.
Лаура седеше зад кормилото.
Седях и я наблюдавах. Кошмарът отново започваше.
Рязко и свирепо дръпнах въженцето и моторът се запали. Тръгнах след Лаура.
Нейната лодка вече представляваше малка точица в далечината. Можех да предположа къде отива, но исках да бъда абсолютно сигурен, че ще се срещне с Белини.
Стигнах Пескатори за по-малко от час. Докато минавах, забелязах моторницата, закотвена на пристана на хотела.
Продължих, доволен, че тя следва плана си. Когато стигнах пристанището на Стреза, завързах лодката и се изкачих към главната улица.
Сега вече знаех, че трябва да взема решение. Повече не биваше да отлагам.
Тръгнах бавно под парещите слънчеви лъчи и стигнах до цветните градини срещу хотел „Регина палас“. Там седнах, запалих цигара и се замислих какво е най-добре да предприема.
Ако замина в петък, това само щеше да отложи опасността за Валерия. Освен това не можех да я оставя сама във вилата сега, като не знаех дали Лаура няма да направи изненадващ ход, да накара Белини да извърши убийството в мое отсъствие и той да носи последствията.
Макар през цялото време да ми бе известно, че ако не сторя нещо драстично, само ще отложа заплахата, когато се замислих върху това, се паникьосах.
Дълбоко в съзнанието си знаех, че има едно-единствено решение, не би могло да има второ, но дълго отказвах да го приема. Досега дори не бях го оформил като конкретна мисъл.
Виждах ситуацията така: Валерия беше влюбена в мен, а аз — в нея. Имаше работа, която бях в състояние да върша и която щеше да ми носи удоволствие. Съществуваше и далечна възможност Бруно да склони да се оженя за Валерия.
Всичко това би могло да се случи, ако Лаура я няма. Една нейна дума и щяха да ме арестуват и вероятно да ме обесят за убийство, което не съм извършил. А по-важното е, че тя кроеше да убие Валерия.
Безопасността и щастието на Валерия, моята безопасност и щастие бяха в ръцете на Лаура.
Докато Лаура е жива, нито Валерия, нито пък аз щяхме да имаме сигурност, но ако се случеше Лаура да умре, цялата картина щеше да се промени в наша полза.