Шарените им живописни дрипи се развяваха и рояци мухи се лепяха по клепачите им. Те бяха най-упоритите. Другите изостанаха и атакуваха следващия минувач.
Сега Розали и Поаро минаха през изпитанията на магазините, откъдето се чуваха мазни, убедителни гласове…
— Вие идва в мой магазин, сър? Вие иска този крокодил от слонова кост, сър? Вие още не бил в мой магазин, сър? Аз покажа вас прекрасни неща.
Те влязоха в петия магазин, където Розали остави няколко филма за проявяване — целта на разходката.
След това излязоха и се отправиха към брега на реката. Един от пасажерските параходи по Нил хвърляше котва. Поаро и Розали с интерес се вгледаха в пътниците.
— Колко са много, нали? — забеляза Розали.
Тя се обърна към Тим Алертън, който се беше присъединил към тях. Беше леко задъхан, като че ли бе вървял бързо.
Стояха така миг-два, после Тим каза с пренебрежение за слизащите пътници:
— Ужасна тълпа, както винаги.
— Наистина са ужасни — съгласи се Розали.
И тримата наблюдаваха новодошлите с превъзходство, характерно за тези, които са дошли по-рано.
— Я гледай — възкликна внезапно Тим с развълнуван глас. — Дявол да ме вземе, ако това не е Линет Риджуей.
Възклицанието му не направи впечатление на Поаро, но събуди интереса на Розали. Тя се наведе напред и намусеното й изражение почти изчезна, когато попита:
— Къде? Онази в бяло?
— Да, с високия мъж. Сега слизат на брега. Мисля, че това е човекът, за когото наскоро се е омъжила. Не мога да си спомня сега името му.
— Дойл — каза Розали. — Саймън Дойл. За всичко писаха във вестниците. Пълна е с пари, нали?
— Тя е най-богатото момиче в Англия — отговори бодро Тим.
Тримата мълчаливо наблюдаваха слизащите на брега туристи.
Поаро погледна с интерес обекта на забележките на спътниците си и измърмори:
— Много е красива.
— Някои хора имат всичко — каза горчиво Розали.
Странен израз на раздразнение се появи върху лицето й, когато гледаше другата, която минаваше по мостика.
Линет Дойл бе така чудесно облечена като че ли беше в средата на сцена или модно ревю. Имаше самочувствието на известна актриса, свикнала да й се възхищават, да я гледат, да бъде център на вниманието винаги където и да отиде.
Тя чувствуваше любопитните погледи върху себе си, но в същото време почти не им обръщаше внимание; тази почит бе част от живота й.
Когато слезе на брега, играеше роля, въпреки че го правеше несъзнателно. Богатата, известна младоженка в медения си месец. Тя се обърна и с лека усмивка каза нещо на високия мъж до нея, Той отговори и гласът му като че ли заинтересува Поаро. Очите му блеснаха, а веждите му се вдигнаха въпросително.
Двойката мина близо до него и той чу, че Саймън Дойл каза:
— Ще имаме време, скъпа. Спокойно можем да останем тук една-две седмици, ако искаш.
Той я гледаше със страстен, обожаващ, малко смирен поглед.
Поаро го огледа замислено — широки рамене, загоряло лице, тъмносини очи, детска пряма усмивка.
— Щастливец — подхвърли Тим, след като отминаха. — Представяте ли си — да намериш наследница без аденоиди и да не е куца.
— Изглеждат ужасно щастливи — каза Розали с нотка на завист и прибави внезапно, но толкова тихо, че Тнм не долови нищо: — Не е честно.
Но Поаро я чу. Той се мръщеше озадачен, но сега я изгледа бързо.
— Трябва да купя някои неща за майка си — обади се Тим, като повдигна шапката си и отмина.
Поаро и Розали закрачиха бавно назад към котела, като отблъскваха нови предложения за разходка с магаре.
— И така, не е честно, мадмоазел? — каза меко Поаро.
— Момичето гневно се изчерви.
— Не знам какво искате да кажете.
— Повтарям онова, което току-що прошепнахте. Да, точно това казахте.
Розали Отърбърн сви рамене:
— Наистина е твърде много за един човек. Пари, красива външност; чудесна фигура и…
Тя млъкна и Поаро попита:
— И любов? Нали? И любов? Но вие не знаете, може би този човек се е оженил за нея заради парите и!
— Не видяхте ли как я гледаше?
— Да, мадмоазел, видях всичко, каквото имаше да се види, но забелязах и нещо друго, на което вие не обърнахте внимание.
— Какво беше то?
Поаро отговори бавно:
— Видях тъмни кръгове под очите на жената, видях ръка, която стиска слънчобрана толкова силно, че пръстите чак са побелели…
Розали се вгледа в него.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че не всичко е така прекрасно, както изглежда. Искам да кажа, че макар тази дама да е богата, красива и обичана, въпреки това нещо не е в ред. И знам още нещо.
— Да?
— Знам — каза Поаро, като се намръщи, — че някога, някъде съм чувал този глас — гласа на мосю Дойл, и бих искал да си спомня къде.