— Е, да, нали ви казах, че бяхме приятелки. Линет се изчерви.
— И тя ви се доверяваше?
— Да.
Тя се поколеба за миг, като хапеше нервно долната си устна, и тъй като Поаро нямаше намерение да продължи, избухна:
— Разбира се, всичко беше много нещастно стечение на обстоятелствата. Но такива неща се случват, мосю Поаро.
— Е, да, случват се. Вие принадлежите към англиканската църква, нали? — попита той след кратка пауза.
— Да — отговори малко смутено Линет.
— Тогава сте слушали откъси от Библията по време на проповед. Знаете историята за цар Давид и богатия, който имал много стада овце и коне, и бедняка, който имал едно-единствено агне. Това е нещо, което е станало, мадам.
Линет се изправи. Очите й гневно блеснаха.
— Прекрасно разбирам за какво намеквате, мосю Поаро! Вие мислите, да го кажем без заобикалки, че аз съм откраднала любимия на приятелката си. Ако погледнем от сантименталната страна на въпроса, което, както предполагам, е неизбежно за хора на вашата възраст, това може би е вярно. Но цялата истина е съвсем друга. Не отричам, че Джеки беше лудо влюбена в Саймън, но според мен вие не вземате пред вид, че той може да не е бил толкова влюбен в нея. Той държеше много на нея, но ми се струва, че още преди да ме срещне, бе започнал да осъзнава, че прави грешка. Слушайте внимателно, мосю Поаро. Саймън открива, че обича мен, а не Джеки. Какво да прави? Да прояви героично благородство и да се ожени за жена, която не обича, и по този начин навярно да разруши три живота, защото съмнително е дали би могъл да направи Джеки щастлива при тези обстоятелства. Ако беше вече женен, когато се запозна с мен, съгласна съм, че би било негово задължение да й бъде верен — въпреки че не съм сигурна в това. Ако единият е нещастен, другият също страда. Но един годеж не е толкова обвързващ. Ако е била направена грешка, без съмнение е по-добре да се поправи, преди да е станало късно. Признавам, че беше много тежко за Джеки, и ужасно съжалявам — но какво да се прави? Това беше неизбежно.
— Питам се.
Тя го изгледа втренчено.
— Какво имате пред вид?
— Всичко, което казахте, е много разумно, много логично! Но не обяснява едно нещо.
— Какво?
— Вашето собствено отношение, мадам. Виждате ли, вие би трябвало да възприемете това преследване по два начина — да, то би ви раздразнило или би събудило съчувствие у вас за това, че вашата приятелка е така дълбоко наранена, че отхвърля всички условности. Но вие не реагирате по този начин. Не, за вас това преследване е непоносимо — защо? Само поради една причина — чувствате се виновна.
Линет скочи на крака.
— Как смеете! Това наистина е твърде много, мосю Поаро!
— Да, осмелявам се, мадам! Ще ви говоря съвсем откровено. Предполагам, че въпреки че сте се постарали да прикриете истината за себе си, вие напълно умишлено сте отнели съпруга на приятелката си. Предполагам, че сте почувствували силно влечение към него от пръв поглед. Но мисля, че за момент сте се поколебали, когато сте осъзнали, че имате възможност за избор — да се откажете или да продължите. Предполагам, че инициативата е била изцяло ваша, а не на мосю Дойл. Вие сте красива, богата, умна, интелигентна, имате чар. Бихте могли да упражните този чар или да се въздържите. Имате всичко, което животът може да ви предложи, а животът на приятелката ви е бил изпълнен с един-единствен човек. Вие сте знаели и въпреки че сте се поколебали, това не ви е спряло. Протегнали сте ръка и сте сграбчили единственото агне на бедняка.
Настъпи тишина. Линет се овладя с усилие и каза студено:
— Всичко това няма никакво значение.
— Не, има значение. Опитвам се да ви обясня защо неочакваните срещи с мадмоазел дьо Белфор така много са ви разстроили. То е, защото вие вътрешно сте убедена, че правото е на нейна страна, въпреки че тя е изгубила своята женска чест и достойнство.
— Това не е вярно.
Поаро сви рамене.
— Отказвате да бъдете честна пред себе си.
— Съвсем не.
— Бих казал, че животът ви е бил щастлив и сте била почтена и благородна към хората — каза той меко.
— Опитвах се — каза просто тя с тъга в очите. Нервността и гневът изчезнаха от лицето й.
— И точно затова чувството, че умишлено сте причинили болка някому, така много ви подтиска и затова ви е толкова трудно да признаете истината. Извинете ме, ако бях груб, но психологията е най-важният ключ в разрешаването на даден проблем.
— Дори да предположим, че това, което казвате, е истина, а имайте пред вид, че не съм съгласна с вас, какво може да се предприеме сега? Миналото не може да се промени. Човек трябва да приеме нещата каквито са.