— Скъпа, колко си права! Животът е съвсем различен след женитбата, нали?
Телефонът рязко иззвъня и Линет отиде да вдигне слушалката.
— Ало? Ало?
Гласът на иконома й отвърна:
— Обажда се мис дьо Белфор. Да я свържа ли с вас?
— Белфор? Да, разбира се, свържете я.
Чу се щракване, след това нетърпелив, мек, малко задъхан глас:
— Ало, мис Риджуей? Линет!
— Джеки, скъпа! Не съм те чувала от хиляди, хиляди години!
— Знам, това е ужасно. Линет, страшно искам да те видя!
— Скъпа, не можеш ли да дойдеш тук? Така искам да ти покажа новата си играчка!
— Точно това искам да направя.
— Тогава скачай в кола или влак и идвай!
— Ще дойда с една разнебитена двуместна кола. Купих я за петнайсет лири и понякога върви много добре, но от време на време си има своите настроения. Ако не пристигна за чая, значи е била в особено настроение. Довиждане, мила моя.
Линет остави слушалката и се върна при Джоана.
— Това е най-старата ми приятелка, Жаклин дьо Белфор. Бяхме заедно в девическото училище в Париж. Тя имаше много лош късмет. Баща и беше френски граф, а майка й — американка от Юга. Бащата избяга с някаква жена, а майка й изгуби всичките си спестявания по време на кризата на Уолстрийт и Джеки остана без никакви пари. Не знам как е успяла да се справи през последните две години.
Джоана лакираше кървавочервените си нокти с лака на приятелката си, после се облегна назад, за да ги разгледа.
— Скъпа — провлечено каза тя, — не е ли това доста уморително? Ако нещастие сполети мои приятели, веднага ги изоставям! Изглежда безсърдечно, но ти спестява толкова неприятности след това! Винаги искат пари назаем или откриват шивашко ателие и трябва да купуваш възможно най-ужасни дрехи от тях, или боядисват абажури за лампи и правят шалове от батик.
— Значи, ако загубя всичките си пари, още утре ще ме изоставиш?
— Да, мила, така ще направя. Не можеш да кажеш, че не съм почтена! Обичам само преуспели хора. И ще разбереш, че това се отнася за почти всички — само че повечето хора не искат да си го признаят. Те просто казват, че не могат повече да понасят Мери, Памела или Емили. „Неприятностите са я направили толкова заядлива и особена, бедната!“
— Колко си жестока, Джоана!
— Не, просто съм пресметлива като всички други.
— Аз не съм пресметлива!
— Поради очевидни причини! Не е нужно да си користолюбива, когато солидни американски попечители на средна възраст ти изплащат огромна издръжка всяко тримесечие.
— Не си права за Жаклин. Тя не е мекошава лигла. Исках да й помогна, но тя не ми позволи. Дяволски горда е.
— А за какво толкова бърза да те види? Обзалагам се, че иска нещо! Само почакай и ще видиш!
— Да, беше развълнувана — призна Линет. — Джеки винаги приема живота много сериозно: Веднъж заби джобно ножче в едно момче.
— Колко интересно, скъпа!
— Това момче измъчваше едно куче и Джеки му каза да спре, но то отказа. Тогава тя го дръпна силно и го разтърси, но тъй като беше много по-силен от нея, тя измъкна едно ножче и го убоде много силно. Последва ужасен скандал.
— Сигурно е била много неприятна гледка!
Прислужницата на Линет влезе в стаята. Като промълви някакво тихо извинение, тя взе една рокля от гардероба и излезе.
— Какво става с Мари? — попита Джоана. — Тя плачеше.
— Бедното момиче! Нали ти споменах, че искаше да се омъжи за някакъв мъж, който работи в Египет. Не знаеше много за него, затова си казах, че е по-добре да проверя дали всичко е наред. Оказа се, че бил женен и имал три деца.
— Колко ли врагове имаш, Линет!
— Врагове ли? — погледна я учудено Линет.
Джоана кимна и си взе цигара.
— Врагове, мила моя. Ти си така непоносимо способна и винаги вършиш точно това, което трябва.
Линет се изсмя.
— Ами аз нямам нито един враг в света.
4
Лорд Уиндълшъм седеше под кедъра. Погледът му бе насочен към изящните очертания на Уод Хол. Нищо не засенчваше старинната му красота. Новите сгради и крила бяха скрити зад ъгъла. Есенното слънце къпеше в златните си лъчи спокойната и красива гледка. Внезапно му се стори, че това не е Уод Хол, а сякаш по-внушително имение от времето на кралица Елизабет, с по-голям парк и пуста околност. Неговият семеен замък, Чарлтънбъри, а отпред се очертаваше фигура на момиче със златни коси и пламенно, доверчиво лице… Линет, господарката на Чарлтънбъри!
Той се почувствува много обнадежден. Отказът й съвсем не беше окончателен. Не бе нищо повече от молба за отлагане. Добре, можеше да си позволи да почака малко…
Колко удивително добре се нареждаше всичко. Без съмнение беше разумно да се ожени за богата наследница, но не толкова наложително, че после да счита, че е бил принуден да се ожени без любов. А той обичаше Линет. Би се оженил за нея дори ако тя нямаше никакви пари, дори ако не беше едно от най-богатите момичета в Англия. Но тя за щастие беше едно от най-богатите момичета в Англия.