— Както и да е, но за какво ни е притрябвал този чужд човек? Това е толкова досадно, както сме се наблъскали на това корабче! Той ще бъде с нас от сутрин до вечер.
— Съжалявам, скъпи — каза съкрушено мисиз Алертън. — Мислех, че ще ти бъде приятно. Все пак той има такъв опит. А ти обичаш детективски истории.
— Бих искал да не ти идват такива гениални идеи, мамо. Късно е вече да направим нещо, нали? — изръмжа Тим.
— Да, мисля, че наистина е късно, Тим.
— Е, добре, ще трябва да се примирим.
Стюардът дойде при тях в тази минута и ги поведе към една маса. Мисиз Алертън го последва с озадачен вид. Тим обикновено беше толкова добър и приветлив. Този изблик не му подхождаше. Той не споделяше обичайните за англичаните недоверие и враждебност към чужденците. Беше космополит. „Е, да — въздъхна тя. — Мъжете са толкова неразбираеми. Дори и най-близките и скъпите същества имат такива странни чувства и реакции.“
Докато сядаха, Еркюл Поаро влезе бързо и безшумно в трапезарията. Спря се с ръка на облегалката на третия стол и попита:
— Наистина ли мога, мадам, да се възползувам от учтивата ви покана?
— Разбира се. Седнете, мосю Поаро.
— Много сте любезна.
Тя почувствува със смущение, че докато сяда, Поаро поглежда бързо Тим, а той не успява да прикрие недоволната си гримаса.
Мисиз Алертън си постави за задача да създаде приятно настроение. Докато ядяха супата си, тя издърпа списъка на пътниците, който беше под чинията й.
— Да се опитаме да идентифицираме всички присъстващи. Това винаги е забавно — каза тя весело и зачете: — Мисиз и мистър Алертън. Дотук съвсем лесно! Мис дьо Белфор. Както виждам, сложили са я на една маса с Отърбърнови. Питам се, какво могат да си кажат с Розали? Кой е следващият? Доктор Беснер. Доктор Беснер? Кой може да познае доктор Беснер? — Тя хвърли поглед към една маса с четирима мъже. — Трябва да е дебелият с мустаците и обръснатата глава. Сигурно е германец. Изглежда, че супата много му харесва.
Звуци от мляскане и сърбане долетяха до тях.
— Мис Бауърс — продължи мисиз Алертън. — Можем ли да отгатнем коя е мис Бауърс? Там има три или четири жени, не, засега ще ги оставим. Мистър и мисиз Дойл. Да, наистина знаменитостите на тази екскурзия. Тя действително е много красива и е облечена в прекрасна рокля.
Тим се обърна да я види. Линет, съпругът й и Андру Пенингтън бяха на една маса в ъгъла. Линет беше с бяла рокля, украсена с перли.
— Най-обикновен тоалет — каза той. — Малко плат с връв по средата.
— Да, скъпи — обади се майка му. — Чудесно мъжко описание на модел за осемдесет гвинеи.
— Не мога да разбера защо жените дават толкова много пари за дрехи. Струва ми се абсурдно.
Мисиз Алертън продължи да изучава пасажерите.
— Мистър Фенторп трябва да е един от четиримата на онази маса. Напрегнатият млад мъж, който винаги мълчи. Приятно, внимателно и интелигентно лице.
— Да, интелигентен е — съгласи се Поаро. — Той не говори, само слуша и наблюдава. Добре използува очите си. Не е от тези, които биха пътували в тази част на света за удоволствие. Чудя се какво прави тук.
— Мистър Фергюсън — прочете тя. — Чувствам, че това е нашият антикапиталистически настроен приятел. Мисиз Отърбърн, мис Отърбърн. Знаем всичко за тях. Мистър Пенингтън? Наричан още чичо Андру. Той е симпатичен мъж и мисля…
— Хайде, мамо — каза Тим.
— Мисля, че е много симпатичен, но някак суховат. Безмилостна челюст. Сигурно такива са мъжете, за които пишат във вестниците, че действат на Уолстрийт, в същност не е ли в Уолстрийт? Уверена съм, че е изключително богат. Следващият — мосю Еркюл Поаро, чийто талант се прахосва напразно. Не можеш ли да измислиш престъпление за мосю Поаро, Тим?
Но тази добронамерена шега като че ли раздразни сина й отново. Той се намръщи и тя продължи бързо.
— Мистър Рикети. Нашият приятел, италианският археолог. След това мис Робсън и най-накрая мис ван Шойлер. Нея лесно ще познаем. Онази много грозна стара американска дама, която очевидно се чувствува кралицата на борда. Без съмнение ще бъде недостъпна и няма да проговори на никого, ако той не отговаря на определени изисквания. Чудесна е, нали? Прилича на древно изкопаемо. Двете жени с нея трябва да са мис Бауърс и мис Робсън — слабата с пененето може би й е секретарка, а онази трогателна млада жена, която явно се чувствува добре, въпреки че я третират като черна робиня, е бедната роднина. Робсън е секретарката, а Бауърс е бедната роднина.
— Грешиш, мамо — подигравателно каза Тим. Той внезапно си бе възвърнал доброто настроение.
— Откъде знаеш?
— Преди вечеря бях във фоайето и старата тиква каза на компаньонката си: „Къде е мис Бауърс? Веднага я доведи, Корнелия.“ И Корнелия заприпка като послушно кученце.