Выбрать главу

Във въображението си той градеше най-привлекателни планове за бъдещето. Може би ще купи Роксдейл, ще ремонтира западното крило, няма да дава под наем ловното си поле в Шотландия.

Чарлз Уиндълшъм мечтаеше под слънчевите лъчи.

5

В четири часа разнебитената двуместна кола спря и чакълът изскърца под гумите й. Едно момиче излезе от нея — стройно малко създание с тъмни разрошени коси. То изтича по стълбите и натисна звънеца.

След няколко минути бе въведено в дългата внушителна приемна, където подобен на пастор иконом обяви с подходяща мрачна интонация:

— Мис дьо Белфор!

— Линет!

— Джеки!

Уиндълшъм наблюдаваше с усмивка отстрани как пламенното малко създание се втурна с разтворени обятия към Линет.

— Лорд Уиндълшъм — мис дьо Белфор, най-добрата ми приятелка.

„Хубаво дете — помисли си той. — Не само хубаво, но и без съмнение очарователно с тъмните си къдрави коси и огромни очи.“ Измърмори няколко любезности и дискретно остави двете приятелки сами.

Жаклин подскочи — Линет си спомни, че това бе характерно за нея.

— Уиндълшъм? Уиндълшъм? Това е мъжът, за когото вестниците пишат, че ще се омъжиш! Ще го направиш ли, Линет? Кажи ми!

Линет измърмори:

— Може би.

— Скъпа, толкова съм щастлива! Той изглежда добре.

— О, недей да решаваш вместо мен. Аз още нищо не съм решила.

— Разбира се! Кралиците винаги изчакват внимателно необходимия срок, за да изберат принц-съпруг.

— Джеки, не ставай смешна.

— Но ти си кралица, Линет! Винаги си била. Нейно величество кралица Линет. Линет, русата красавица. И аз съм довереницата на кралицата! Почетната придворна дама!

— Какви глупости говориш, скъпа Джеки! Къде беше през цялото това време? Ти просто изчезна и нито веднъж не ми писа.

— Мразя да пиша писма. Къде бях ли? Бях погълната от различни дела, скъпа. Мрачни дела с мрачни жени!

— Мила, бих искала ти…

— Да получа дара на кралицата? Откровено казано, мила моя, за това съм тук. Не, няма да ти искам пари назаем. Дотам не съм стигнала още! Но дойдох да искам от теб една голяма, важна услуга.

— Продължавай.

— Ако се омъжиш за Уиндълшъм, може би ще разбереш.

По лицето на Линет се изписа недоумение, но само за миг.

— Джеки, да не би да искаш да кажеш.

— Да, мила моя, аз съм сгодена!

— Това ли било! Казах си, че изглеждаш особено жизнена и радостна, ти винаги си била такава, но сега дори повече от друг път.

— Чувствувам се точно така.

— Разкажи ми за него.

— Казва се Саймън Дойл. Той е висок и широкоплещест, невероятно прям, прилича на момче и е безкрайно очарователен! Беден е — няма пари. Той е онова, което наричат аристократ, но много обеднял аристократ, най-малкият син и т.н. Семейството му е от Девъншиър. Обича провинцията и провинциалните неща. Последните пет години е прекарал в Сити, в една душна канцелария. А сега съкращават щата и той остава без работа. Линет, ще умра, ако не се омъжа за него! Ще умра! Ще умра! Ще умра!

— Не ставай смешна, Джеки!

— Ще умра, казвам ти! Луда съм по него. Той е луд по мен. Не можем да живеем един без друг.

— Скъпа, така страшно си хлътнала!

— Знам, ужасно е, нали? Любовта така внезапно те поглъща и не можеш да направиш нищо против това.

Джеки замълча за миг. Тъмните й очи се разшириха, изведнъж се изпълниха със скръб. Тя леко потрепера.

— Понякога дори е страшно! Саймън и аз сме създадени един за друг. Никога няма да погледна другиго. И ти трябва да ни помогнеш, Линет. Чух, че си купила това имение, и ми дойде една идея. Ще ти трябва управител, а може би и двама. Искам да дадеш тази работа на Саймън.

— О! — изумено възкликна Линет.

Жаклин бързо поде:

— С всички тези работи той се справя много добре. Знае всичко за именията, защото е израсъл в имение. А освен това е бил в този бизнес. О, Линет, ако ме обичаш, ще му дадеш работа, нали? Ако не се справи добре, уволни го. Но той ще се справи. Ще живеем в малка къщичка, ще те виждам често и в градината около нас всичко ще бъде прекрасно, наистина прекрасно.

Тя стана.

— Кажи, че си съгласна, Линет. Кажи, че си съгласна. Прелестна Линет. Висока, златокоса Линет. Моя, само моя Линет! Кажи, че си съгласна!

— Джеки…

— Съгласна ли си?

Линет избухна в смях.

— О, Джеки, толкова си забавна! Доведи го, за да го видя, и тогава ще говорим.