— Много по-съвестна е от мен — каза през смях Саймън. — Никога не съм чел правен документ през живота си. Подписвам се на празното място, където ми покажат, и това е всичко.
— Това е ужасно небрежно — каза неодобрително Линет.
— Не съм делови човек — заяви весело той. — Никога не съм бил. Ако някой приятел ми каже да подпиша, подписвам. Така е много по-просто.
Андру Пенингтън го погледна замислено и каза сухо, като поглаждаше горната си устна:
— Не е ли рисковано понякога, Дойл?
— Глупости. Не съм от тези, които мислят, че всички искат да ги измамят. Доверчив съм и съм възнаграден за това. Досега почти никой не ме е лъгал.
Внезапно за изненада на всички мълчаливият мистър Фенторп се обърна и заговори Линет.
— Надявам се, че не ви досаждам, но трябва да ми позволите да изкажа възхищението си от деловите ви способности. За съжаление в професията си, аз съм адвокат, съм срещал само непрактични жени. Никога да не подписвате документ, преди да сте го прочели внимателно — това наистина е удивително!
Той леко се поклони и, доста зачервен, отново загледа бреговете на Нил. Линет каза несигурно:
— Е, благодаря ви… — И прехапа устни, за да подтисне смеха си. Младият мъж бе изрекъл всичко това изключително надуто и тържествено.
Андру Пенингтън изглеждаше много смутен. Саймън Дойл се чудеше дали да се ядоса, или да се засмее.
Ушите на мистър Фенторп бяха аленочервени.
— Следващият, моля — каза Линет с усмивка към Пенингтън.
Но той несъмнено изглеждаше много объркан.
— Може би друг път ще бъде по-добре — каза той сковано. — Както каза Дойл, ще стоим тук чак до обяд, ако трябва да четеш всички документи. Не трябва да пропускаме пейзажа. В същност първите два документа бяха най-спешни. По-късно ще се занимаем с делови въпроси.
— Тук е страшно горещо — каза Линет. — Да излезем навън.
И тримата излязоха през двукрилата врата. Еркюл Поаро обърна глава. Очите му се спряха замислено на гърба на мистър Фенторп, след това се преместиха към изтегнатата фигура на мистър Фергюсън, който, отметнал глава, все още тихо си подсвиркваше.
Накрая Поаро погледна в ъгъла към изправения силует на мис ван Шойлер, която хвърляше гневни погледи към мистър Фергюсън.
Двукрилата врата се отвори и вътре се втурна Корнелия Робсън.
— Много закъсня — сряза я старата дама. — Къде беше?
— Много съжалявам, лельо Мари. Преждата не беше там, където казахте, а в съвсем друг куфар.
— Скъпо дете, ти си напълно безпомощна, когато трябва да намериш нещо. Зная, — че имаш желание, скъпа, но опитай се да бъдеш малко по-умна и по-бърза. Нужна е само концентрация.
— Съжалявам, лельо Мари. Боя се, че съм много глупава.
— Никой няма да бъде глупав, ако се потруди малко. Взех те със себе си на това пътешествие и очаквам малко внимание в замяна.
Корнелия се изчерви.
— Много съжалявам, лельо Мари.
— А къде е мис Бауърс? Трябваше да взема капките си преди десет минути. Моля ти се, веднага я намери. Докторът каза, че най-важно е…
Но в този момент мис Бауърс влезе с шишенце с лекарство в ръка.
— Капките ви, мис ван Шойлер.
— Трябваше да ги взема в единайсет — смъмра я тя. — Ако има нещо, което ме отвращава, това, е неточността.
— Правилно — каза мис Бауърс и погледна часовника си. — Сега е точно единайсет и, половин минута.
— Но по моя часовник е единайсет и десет.
— Мисля, че моят часовник е верен. Истински хронометър е. Никога не изостава, нито избързва — отговори най-невъзмутимо мис Бауърс.
Мис ван Шойлер изпи съдържанието на шишенцето.
— Чувствувам се определено зле — отсече тя.
— Съжалявам да чуя това, мис ван Шойлер — каза без съжаление в гласа мис Бауърс. Тя изглеждаше напълно незаинтересувана и явно търсеше правилния отговор механично.
— Тук е много горещо. Намерете ми стол на палубата, мис Бауърс. Корнелия, донеси ми плетката и внимавай да не я изпуснеш. След това искам да навиете малко прежда — даде заповедите си мис ван Шойлер.
Процесията излезе навън. Мистър Фергюсън въздъхна, протегна крака и каза, без да се обръща към никого:
— Ей, богу, бих искал да извия врата на тази жена.
Поаро попита с интерес:
— Тя е от тези, които не харесвате, а?
— Не харесвам? Да, така е. Да е била някога полезна някому или с нещо? Никога не е работила и винаги е живяла на чужд гръб. Тя е паразит, един проклет, противен паразит. Светът може да мине без много от хората на този кораб.
— Така ли?
— Да. Това момиче, което току-що подписваше акции и си придаваше важност. Стотици и хиляди, нещастни работници робуват за жалки грошове, за да може тя да носи копринени чорапи и да тъне в безсмислен лукс. Някой ми каза, че била най-богатата жена в Англия, и сигурен съм, че никога не си е мръднала пръста.