Тим Алертън се облегна на перилото и каза:
— Както и да е, това е един прогнил свят…
Розали Отърбърн отговори:
— Някои хора имат всичко. Несправедливо е.
Поаро въздъхна. Доволен беше, че вече не е млад.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Възклицания на признание и възхита се разнесоха на палубата на „Карнак“ в понеделник сутринта. Параходът бе хвърлил котва до брега и на няколкостотин ярда, току-що докоснат от утринното слънце, се извисяваше голям храм, издялан в скалата. Четири колоса, изсечени в камъка, с лице към изгряващото слънце, гледат от векове към Нил.
Корнелия Робсън каза възторжено:
— О, мосю Поаро, чудесно е, нали? Искам да кажа, че са толкова големи и спокойни. Когато ги гледам, се чувствувам мъничка, почти като насекомо и като че ли нищо друго няма особено значение, нали?
Мистър Фенторп, който стоеше наблизо, промърмори:
— Много… хм… внушително.
— Величествено, нали? — обади се Саймън Дойл зад Поаро и продължи свойски: — Знаете ли, не съм много по храмовете и разните забележителности, но място като това наистина те грабва, ако разбирате какво искам да кажа. Тези древни фараони трябва да са били изключителни хора.
Фенторп се бе отдалечил и Саймън понижи глас:
— Безкрайно се радвам, че дойдохме на тази екскурзия. Сега нещата ще се изяснят. Учудващо е, но е така. Линет се съвзе, защото както казва тя, най-после погледнала открито към проблема.
— Мисля, че това е твърде вероятно — каза Поаро.
— Тя казва, че когато видяла Джеки на борда, изпитала ужас, но после внезапно всичко това изгубило значение. И двамата се съгласихме, че повече няма да бягаме от нея. Просто ще се срещнем с вея лице в лице и ще й заявим, че абсурдните й трикове изобщо не ни тревожат. Отначало беше ужасно, но сега — не! Тя си мисли, че много ни е уплашила, но сега повече не ни е страх. Точно това трябва да й дадем да разбере.
— Да — каза замислено Поаро.
— Великолепен план, нали?
— О, да, да.
Линет се появи на палубата, облечена в ленена рокля с пастелен оранжеворозов цвят. Усмихваше се. Поздрави Поаро без ентусиазъм, само му кимна студено и дръпна настрана съпруга си.
Поаро внезапно осъзна, леко развеселен, че е станал твърде нежелан с критиките си към нея. Линет бе свикнала хората безкрайно да се възхищават от самата нея или от онова, което върши, а Еркюл Поаро бе много прегрешил съгласно това верую.
Мисиз Алертън се приближи до него и прошепна:
— Как се промени това момиче! В Асуан изглеждаше неспокойна и доста загрижена, а сега така сияе от щастие, че човек се пита да не би да си е загубила ума от радост.
Поаро понечи да отговори, но всички бяха приканени да се подготвят за слизане и официалният водач ги поведе към брега да разгледат Абу Симбел.
Детективът се озова до Андру Пенингтън.
— За пръв път ли идвате в Египет? — попита той.
— О, не, бях тук през 1923 година. В същност тогава посетих само Кайро. Но никога не съм пътувал по Нил.
— Пристигнали сте с „Карманик“, доколкото разбрах, поне така ми каза мадам Дойл.
Пенингтън го изгледа внимателно.
— Да, така е — каза той.
— Питам се дали сте видели Ръшингтънови, едни мои приятели, които пътуваха с този кораб.
— Не мога да си спомня такова име. Корабът беше пълен и времето много неприятно. Много от пътниците не излизаха на палубата и във всеки случай плаването е толкова кратко, че човек не може да разбере с кого пътува.
— Да, така е. Каква приятна изненада да попаднете на мадам Дойл и съпруга й. Нямахте представа, че са женени, нали?
— Не. Мисиз Дойл ми беше писала, писмото било препратено и аз го получих едва след няколко дни в Кайро.
— Доколкото зная, познавате я от много години?
— Дали я познавам от много години? Знам Линет Риджуей от малко, мило създание, ей толкова високо. — И той показа с ръка. — Баща й и аз бяхме приятели до гроб. Забележителен човек беше Мелхюш Риджуей и… имаше голям успех.
— Дъщеря му е наследила значително състояние, както чух… извинете, може би не трябваше да казвам това.
Андру Пенингтън го погледна леко развеселен.
— Това не е никаква тайна. Да, Линет е богата жена.
— Предполагам, че сегашната криза ще обезцени акциите на мнозина, но нейните ще останат незасегнати.
На Пенингтън му бяха необходими няколко секунди, за да отговори.
— Да, до известна степен е така. Положението сега е много сложно — каза той най-после.
— Но, струва ми се, че мадам Дойл доста разбира от бизнес.
— Да, да, точно така. Линет е умно и делово момиче.
Те спряха. Екскурзоводът ги запозна с историята на храма, построен от великия Рамзес. Четирите колоси, изобразяващи самия фараон, изсечени вътре в скалата, от двете страни на входа, гледаха безстрастно разпръснатата групичка туристи.